Варицелата представлява силно заразно, остро вирусно заболяване, за което е типична появата на генерализиран псевдополиморфен обрив.
Боледуват най-често децата, като до 15-годишна възраст, почти всички са прекарали инфекцията. Среща се целогодишно като най-голям брой заболели има през зимата и пролетта.
Болният е източник на инфекцията два дни преди проявата на обрива и до около 5-6 дни след това, докато се появят всички обривни единици. Възприемчивостта е изключително висока – достига 90%. Много рядко инфекцията протича без симптоми. Разпространението става по въздушно-капков път, както и при директен контакт със съдържимото на везикулите.
Инкубационният период може да варира широко, от 11 до 22 дни, като най-често е 14 дни. Началото е остро с появата на висока температура и характерен обрив.
Обривът започва от лицето, след което бързо обхваща цялото тяло. Типично е наличието на обривни единици в окосмената част на главата. Първоначално се появяват малки папули (леко надигнати и зачервени) като за часове върху тях възникват мехурчета изпълнени с бистра течност. Те са силно сърбящи и до 2-3 дни везикуларното съдържимо потъмнява, а след спукване на мехурчетата се появяват кафеникави крусти. Появата на обривните единици става на няколко тласъка - 2-3 пъти през около 2-3 дни. Това определя псевдополиморфния характер на обрива.
Могат да бъдат засегнати и лигавиците (орофарингеална, вагинална и конюктиви). В рамките на 5-6 дни се наблюдават и системни прояви – повишена температура, отпадналост, главоболие и липса на апетит. След около петия ден, температурата спада и настъпва възстановяване при леките и средно тежки форми.
Ако температурата се задържа след петия ден, вероятно се касае за усложнение!
Как се поставя диагнозата?
Определящи за поставянето на диагнозата са
- Данните за контакт с болен от варицела;
- Наличие на характерен псевдополиморфен обрив, включително по окосмената част на главата;
- Енантем по устната лигавица и типичните обривни единици по кожата.
Вирусът може да бъде доказан с помощта на PCR (бърз и чувствителен метод) – налага се само при тежките и атипични случаи.
Серологична диагностика – изследването на IgG има значение основно за уточняване на имунния статус, при наличен риск от заразяване. Най-често при бременни, които са в контакт с болен.
Усложнения
Често усложнение е вторичната бактериална инфекция, особено при деца до петгодишна възраст. Трябва да се оцени наличието на вторичната бактериална инфекция при евентуално задържане на температура след петия ден, или след начално подобрение.
Самият вирус може да доведе до други две по-сериозни състояния:
- Вирусна пневмония;
- Огнищен енцефалит.
Пневмонията се развива около пет дни след появата на обрива с учестено дишане, кашлица и рентгенови находки(инфилтративни и интерстициални засенчвания).
Огнищният енцефалит възниква до седми ден от появата на обрива. Наблюдават се атаксия, нарушена походка, тремор и хипотония.
Клинични форми
- Леки – с появата на оскъден обрив, кратка температура и запазено добро общо състояние;
- Тежки – при възрастни и кърмачета до едногодишна възраст с изразена интоксикация, високи стоиности на температура, обилен обрив и по-чести усложнения.
Лечение
В домашни условия се прилага симптоматично лечение с температуропонижаващи средства и локални охлаждащи и антисептични препарати. Важно е спазването на добра хигиена и предпазването от разчесване.
Забранена е употребата на аспирин, поради риска от развитие на Рей синдром!
- Терапия с ацикловир
Противовирусните препарати са показани за приложение при високо рискови групи, включително бременни, новородени от майки с варицела, възрастни и имунокомпроментирани пациенти. Лечението с тази група препарати трябва да започне до 24-ия час от началото на заболяването.
При нужда е възможно прилагането на пасивна имунопрофилактика. Показани за такава са неболедували, високорискови пациенти до третия ден от контакта ( 72 часа). Прилага се хиперимунен VZV глобулин или имуновенин (0,4мг/кг ). Това може да удължи инкубационния период до 28 дни.
Съществува и жива атенюирана ваксина, чиито препоръки варират в отделните държави.
Референции:
1. Nelson Textbook of Pediatrics Elsevier eBook on VitalSource, 20th Edition
by Robert M. Kliegman, MD, Bonita F. Stanton, MD, Joseph St. Geme, MD and Nina F Schor, MD, PhD;
2. Инфекциозни болести за медици, ред. Доц.Комитова, Медицина и физкултура