Варицела е вирусно инфекциозно заболяване, което се причинява от Varicella-Zoster virus. То засяга главно детската възраст, като обикновено децата преболедуват до навършване на 6-годишна възраст. Има обаче и изключения, особено в популации, при които ваксината срещу варицела не е застъпена в имунизационния календар. Такъв е случаят и в България. 


Варицела се предава по въздушно-капков път – при кихане, кашляне, говорене. Вирусът е сравнително устойчив в околната среда и е висококонтагиозен. Поради тази причина лесно възникват епидемии в затворните колективи – такива са яслите и детските градини.

 


Каква е клиничната картина?

Инкубационният период – времето от заразяването до появата на първите симптоми варира между 10 и 21 дни, като средно е около 2 седмици. В началото има кратък продромален стадий, по време на който детето е отпаднало, по-раздразнително, може да е налице температура, безапетитие.

 

След това се появява обривът, като е характерно, че той протича на няколко тласъка. Така върху кожата има лезии в различен стадий на развитие – от новопоявили се до вече оздравяващи. Поради тази причина кожата се описва като „звездно небе”.

 

В началото обривните единици са макуло-папулозни – надигнати над кожата, върху еритемна основа. В последствие те еволюират до везикули, които накрая се покриват с крусти – корички.

 

Обривът преминава в рамките на 7-10 дни, като е възможно при вторично инфектиране да останат белези. Обривът може да засегне всички части на тялото, като не е изключено да се появи и в устната кухина, конюнктивите, носа.


Ако има повишена температура, то обикновено е до 38о С и преминава за 3-4 дни. Персистирането на фебрилитета, както температура над 39о С насочват към развитие на усложнения. 


Какви усложнения възникват?

Счита се, че в повечето случаи заболяването протича леко, самоограничаващо се, без развитие на усложнения. Това невинаги е така, особено при децата с подлежащо хронично заболяване, компрометиран имунитет или приемащите имуносупресивна терапия. При тях заболяването протича по-тежко, а усложненията като пневмония и енцефалит не са изключение.

 

1. Пневмония. Тя обикновено се развива във втората половина на основното заболяване, обикновено 3-5 дни след поява на обрива. В някои случаи особено при имунокомпрометирани пациенти, може да протече много тежко и да се наложи лечение в интензивно отделение и подпомагане на дишането с апаратна вентилация. 


2. Вторични бактериални инфекции. Тъй като кожната бариера е нарушена в резултат от обрива, това създава входна врата за проникване на различни патогенни микроорганизми. В резултат от това могат да се развият тежки бактериални инфекции – сепсис, септичен шок, абсцеси, остеомиелит и други .


3. Неврологични усложнения. Това може да е постинфекциозна церебеларна атаксия, която е с честота 1 на 4000 случая. Тя възниква 2-3 седмици след преболедуване с нестабилност при изправен стоеж и при ходене. Обикновено заболяването претърпява обратно развитие в рамките на около 2 месеца. Друго усложнение е постварицелният енцефалит. Той е с честота около 2 на 100000 случая и се развива по време на острата фаза – в първите няколко дни след поява на обрива. 

Другите усложнения са значително по-редки. 

 

Какво е лечението?

В повечето случаи заболяването протича леко, без развитие на усложнения и не е необходимо провеждане на специфично лечение. В тези случаи лечението е симптоматично – прием на достатъчно течности, почивка, разнообразна храна. Избягвайте разчесването на обрива, тъй като това създава условия за възникване на вторични инфекции. Препоръчва се да се изрязват ноктите на детето, за да не може да се разчесва с тях. 


Задължително е уведомяването на здравните служби посредством бързо известие. То се пише от личния лекар или от лекаря, диагностицирал заболяването. Детето подлежи на задължителна изолация, като до завяхване на обрива то трябва да остане под карантина и не се допуска до обществени места и детски заведения.