Още с началото на пролетта до края на лятото сред нашите географски ширини, са повсеместно разпространени иксодовите кърлежи. Могат да се срещнат дори сред тревните площи в градовете, където периодично се обработва против паразити. За разпространението им спомагат, както домашните, така и уличните животни (котки, кучета, мишки и др.).


Рискът от ухапване от кърлеж е особено висок сред децата, като според някои проучвания малко по-често е засегнат мъжкият пол във възрастта от 4 до 19 години. Това е свързано само с честотата на посещение на тревни площи, в които са разпространени кърлежите.


Ухапването от кърлеж крие опасност от заразяване с редица инфекциозни заболявания, като с най-голямо практическо значение у нас са Лаймската болест (Лаймска борелиоза) и Марсилската треска. Иксодовите кърлежи са преносители (вектори) на тези редица още заболявания, които могат да засегнат човека.


 

Как се оценява рискът от заразяване и нуждата от профилактика след ухапване?

За да се определи рискът от заразяване и нуждата от профилактика на последващи усложенения, трябва да се оценят няколко фактора:

  • В каква фаза на развитие е самият кърлеж 20-30% от възрастните иксодови кърлежи и около 10% от нимфите са преносители на Лаймска борелиоза. Профилактика се провежда при само при идентифициран кърлеж, като нимфа или възрастен.
  • Ефективно ли е изваден самият кърлеж и в какъв интервал от време след прикрепването се е случило това. Заразяването е най-вероятно да настъпи около 24 до 48 часа след прикрепването, като е възможно да се настъпи и в по-кратки срокове. При потвърден престой над – 24 часа е показан приемът на антибиотик.
  • Профилактира се единствено заразяването с Лаймска болест, но не и Марсилската треска. При всички случаи след ухапване от кърлеж, трябва да се следи за появата на симптоми на заболяване.

Какви са признаците на Лаймска болест?

Лаймската болест  представлява трансмисивна инфекция, чийто причинител е Борелия бургдорфери (Borrelia burgdorferi).


След попадане на борелията в тялото, следват два последователни стадия на заболяването:

 

1. През първата - ранна фаза се откриват основно локални симптоми и нарушения. Тя настъпва след инкубационен период от 3 до 30 дни след заразяването:

  • Появява се типичен обрив около мястото на ухапване под формата на постепенно растящо силно еритемно петно с блед център;
  • Локалните лимфни възли реагират с увеличение и уплътнение;
  • Може да се установят грипоподобни оплаквания – темепература, втрисане, гадене, болки по кости и стави и главоболие;

2. След месеци се развива втора фаза на инфекцията с дисеминиране на спирохетите. Тогава се установяват множество системни прояви:

  • Множествени или единични обривни единици, с типичната характеристика;
  • Главоболие;
  • Треска и температура;
  • Изразена генерализирана и локализирана полиаденопатия;
  • Конюнктивит, засягане на ретината;
  • Сърдечно засягане, което се проявява обичайно с появата на различни ритъмно – проводни нарушения или възпалителни изменения;
  • Менингизъм – като симптом на асептичен менингит;
  • Засягане на черепно – мозъчни нерви, особено често на седми с поява на пареза на Белл;
  • Особено типично за тази фаза е ставното засягане – появата на артритни промени. Най-често се засягат големи стави, особено коленната, с появата на оток, затопляне, зачервяване и нарушено движение.
     

Референции:

1. Lyme Disease, Apr 05, 2021, Author: John O Meyerhoff, MD; Chief Editor: Herbert S Diamond, MD
2. Ixodes ricinus - Factsheet for experts, https://www.ecdc.europa.eu/en/disease-vectors/facts/tick-factsheets/ixodes-ricinus