В човешкото тяло има множество лимфни възли, които представляват чат от имунната система на организма. Според локализацията се разделят на периферни и медиастинални (медиастинума представлява пространство в гръдния кош обособено между гръдната кост, телата на гръдните прешлени, двете белодробни плеври и диафрагмата отдолу). Периферните лимфни възли се откриват по хода на лимфните съдове и се струпват в определени части на тялото: шия, аксили, ингвинални гънки. Те са регионални за всяка анатомична област.

 

Каква е функцията на лимфните възли?


Лимфните възли филтрират лимфата (представлява част от кръвната плазма) и неутрализират част от попаднали в нея антигени, алергени, механични частици и неопластични клетки. При раждането лифните възли са с минимални размери приблизително на просено зърно, с времето и срещата с нови антигени те търпят промени. Достигат максимални размери около 12-годишна възраст, след което настъпва обратно развитие.

 

Какво представлява „периферната лимфаденопатия“?

Синдромът периферна лимфаденопатия се характеризира с няколко типични промени, които настъпват:

  • Увеличен размер на един или няколко лимфни възела. Може да са засегнати една или повече зони от регионални лимфни възли. Следователно се наблюдават локализирана или генерализирана периферна лимфаденопатия;
  • Срастване между отделните лимфни възли или с кожата;
  • Болка и чувствителност – спонтанно и/или при плапация;
  • Променена консистенция – уплътнени, меки, твърди;
  • Ангажиране на придлежащата кожа – белези на възпаление(зачервяване, затопляне и др.), фистулизиране.

Причини за периферна лимфаденопатия

От съществено значение е ходът на протичане (остро, подостро, хронично, рецидивиращо), както и общото състояние и наличието на други симптоми (висока температура, отпадналост, загуба на тегло, обриви, хепатоспленомегалия и др.) При необходимост се провеждат параклинични изследвания – лабораторни, образни, патохистологични.

 

След като се установи състоянието, следва изясняването на причините за появата му. Инфекциите са сред най-честите причини за увеличение на лимфните възли в детска въраст. В зависимост от причинителя, засегнатия орган и индивидуалния имунен отговор се наблюдават локализирани и генерализирани процеси.

 

Локализирана шийна лимфаденопатия

  • Остро протичащата шийна лимфаденопатия, най-често се наблюдава в хода на инфекция (бактериална или вирусна).

Установяват се локално увеличени лимфни възли, болезнени при плапация, без кожни изменения и срастване.

Появяват се на фона на инфекциозен синдром с повишена температура, уморяемост, белези на локално засягане на горни дихателни пътища (хиперемиран орофарингс, секрет по задна фарингеална стена).

При бактериалните инфекции се установяват характерните промени в лабораторните изследвания (ускорено СУЕ, левкоцитоза с олевяване, силно завишено CRP).

  • Други чести причини за локално увеличени лимфни възли в шийната област могат да бъдат възпаления в устана кухина – стоматит и гингивостоматит, гингивит.
  • Инфекциозната мононуклеоза води до силно изразена и шийна, често и генерализирана лимфаденопатия. Лимфните възли са значително увеличени, силно болезнени както спонтанно, така и при палпация. Преглъщането е затруднено, наблюдават се характерни ангинозни промени – тонзилите са покрити със сивкав налеп, който пада лесно. 

Може да има и увеличени слезка и черен дроб, както и отклонения в съответните чернодробни показатели.

Характерни са лабораторните отклонения – относително до абсолютна лимфоцитоза, с наличие на атибични лимфоцити. Диагнозата се потвърждава с изолиране на вируса на Epstein – Barr.

  • Локализирана лимфаденопатия се наблюдава и в хода на дифтерия – друго остро инфекциозно заболяване, силно редуцурано като честота благодарение на имунизационната програма в страната. Протича с изразен интоксикационен синдром и бързо се обхваща ларинкса. По тонзилите се установяват белезникави налепи, които се отделят трудно, с кървене.
  • Скарлатината се дължи на стрептококи от група А (Str. pyogenes). Характеризира се с катарална ангина, шийна лимфаденопатия и характерен обрив.