Грипът е остро респираторно заболяване, засягащо всяка възраст. Най-застрашени обаче са малките деца и кърмачетата. Симптомите включват: висока температура, втрисане, кашлица, болки в ставите и мускулите, хрема, запушен нос, болки в гърлото, гадене, повръщане и други. Те обикновено продължават от 3 до 7 дни. След този период постепенно оплакванията намаляват по интензитет. В някои случаи заболяването може да продължи по-дълго, а възстановяването да е по-бавно. 


Грипът би могъл да бъде опасен и да се развият редица усложнения, засягащи не само дихателната система. Поради тази причина е важно да се разпознаят ранните признаци на влошаване, за да се вземат своевременни мерки.


Най-честите усложнения на грипа включват: пневмония, остър отит, синузит, дехидратация. Могат също да се засегнат нервната система, сърцето, мускулите. При деца с подлежащо хронично заболяване – вродена сърдечна малформация, бронхиална астма, захарен диабет усложненията са по-чести, като обикновено е налице и влошаване на подлежащото хронично заболяване.  


 

Кои са алармиращите симптоми, насочващи към развитие на усложнение?

Те могат да се развият по всяко време на боледуването и включват:

  • Отстрана на дихателната система: учестено и затруднено дишане, посиняване около устата или в областта на нокътното ложе, болки в гърдите. Тези оплаквания могат да насочат към развитие на инфекция на долните дихателни пътища – бронхиолит, пневмония. Друг водещ симптом е засилващата се кашлица. Тя може да бъде с различен характер в зависимост от развилото с усложнение – от спастична, непродуктивна до наличие на експекторация с различна характеристика. 

Други чести усложнения са острият отит и острият синузит. Те възникват в резултат от разпространение на инфекцията по съседство – от горните дихателни пътища към околоносните синуси, както и през Евстахиевата тръба към средното ухо. Налице е влошаване в общото състояние, висока температура, която трудно се повлиява от прием на антипиретици, безапетитие, гадене, повръщане. Специфични симптоми са болки в главата, ушите, като децата се опитват да дръпнат или докоснат ухото. Те са много неспокойни, често и нощният сън е нарушен.   

  • Отстрана на стомашно-чревния тракт: намален прием на течности, което в комбинация с фебрилно-интоксикационния синдром може бързо да доведе до тежка дехидратация. Признаци за такава са: суха кожа, напукани устни, обложен език, плач без сълзи, намалено количество на отделената урина, хлътнали очни ябълки. В зависимост от степента на дехидратация и общото състояние на детето, може да се наложи провеждане на интравенозна рехидратация. В този случай на детето се поставя периферен венозен източник (абокат) и през него се вливат глюкозо-солеви разтвори.
  • Отстрана на нервната система: повишена сънливост, повръщане, главоболие, гърчове. 
  • При засягане на опорно-двигателната система може да се развие миозит (т.нар. възпаление на мускулите). То настъпва сравнително рядко, в ранната възстановителна фаза и се характеризира с болки и скованост в мускулите, отказ от ходене. Наблюдава се повишаване стойностите на цитолитичните ензими и креатинкиназа. Процесът претърпява обратно развитие в рамките на около 1 седмица. 

Ако се наблюдава някой от посочените симптоми, е необходимо да се потърси навреме лекарска помощ. Това трябва да се случи и ако след краткотрайно подобрение детето отново се влошава, повишава температура, кашлицата се засилва.

 

Лечението на усложненията зависи от клиничното състояние на детето. Често се налага това да се случва в болнично заведение, където се извършват съответните изследвания, наблюдение и терапевтични мероприятия.