Уртикарията представлява реакция на свръхчувствителност, която протича с характерен, обикновено бързопреходен обрив. Той се състои от надигнати над кожата зачервени плаки, които често са силно сърбящи - уртики. Те избледняват при натиск. Обривът претърпява обратно развитие без остатъчни изменения в рамките на няколко часа, рядко се задържа по-продължително време – до няколко дни. Ако обривът продължава повече от 6 седмици, се приема, че се касае за хронична уртикария. В тези случаи трябва да се изключи изява на някое системно заболяване.

 

Уртикарията засяга 15-20% от популацията. Тя настъпва по-често при деца с подлежащ атопичен терен, като с възрастта заболеваемостта постепенно намалява. Обикновено уртикарията е изолирана реакция на кожата, по-рядко се наблюдават системни ефекти. Въпреки това тя може да е начало по-тежка, животозастрашаваща алергична реакция – ангиоедем или анафилактичен шок.


 

Какво се случва в организма?

 

Уртикарията представлява IgE-медиирана алергична реакция. Тя настъпва в резултат от дегранулация на мастоцитите, водещо до отделяне на вазоактивни вещества в организма. Тези субстанции предизвикват преминаване на плазмата от кръвоносните съдове в извънклетъчното пространство, водещо до образуване на кожните лезии - уртики. Силният сърбеж, който съпровожда обрива, се дължи на веществото хистамин, което се отделя в големи количества при алергичната реакция. Мястото на поява на обривните единици е различно, като обикновено претърпяват обратно развитие в рамките на няколко часа, без белези.

 

Кои са причините?

 

В около 50% от случаите може да се установи кой е причинителят на алергичната реакция. Алергените могат да са най-различни – хранителни, медикаментозни (най-често антибиотици), насекоми и други.

 

Как протича?

 

Обривът продължава обикновено между 20 минути и 3 часа, след което отслабва и избледнява, а впоследствие се появява на ново място. Състоянието постепенно се самоограничава в рамките на 24-48 часа. Обривните единици включват плаки, които могат да са с променлив размер – от единични, отделни до сливащи се и засягащи големи площи от кожата. Те обикновено са силно сърбящи и около тях се виждат следи от разчесване. Налице може да е и усещане за парене или болка.

 

Диагнозата обикновено се поставя лесно по правилно снета анамнеза и типичния външен вид на кожата. В диференциално-диагностичен план могат да се обсъждат редица кожни заболявания – алергични, инфекциозни, ревматологични и други. Обикновено изследвания не се налагат, освен в случаите, когато диагнозата е несигурна или клиничната картина е неспецифична.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Каква е терапията?

 

Много често състоянието се самоограничава, като настъпва спонтанна ремисия. Когато е необходимо медикаментозно лечение, обикновено се започва с антихистаминов препарат. При по-тежка клинична картина или когато антихистаминовия препарат се оказва неефективен, към терапията се включва кортикостероид.

 

Установяване на етиологичния причинител е първата стъпка в контрола при остра уртикария. Ако е известен провокиращият агент, детето и семейството трябва да бъдат обучени как да избягват експозицията му и какво да правят при евентуален контакт с него.

 

Нужно ли е спазване на диета?

 

В случаите на остра уртикария се препоръчва избягване на храните, които най-често водят до развитие на реакции на свръхчувствителност. Това са мъхестите плодове, цитруси, ягоди, ядки, протеини и други.

 

Каква трябва да бъде физическата активност на детето?

 

Хубаво е да се осигури постелен режим и почивка при прием на достатъчно количество течности. Има някои случаи, при които уртикарията възниква при физическо усилие, така че увеличената активност може да доведе до засилване на оплакванията.