Глутенова ентеропатия (цьолиакия или нашенско спру) представлява имунно заболяване на лигавицата на тънкото черво. Характеризира се с непоносимост към глутен-съдържащите храни: пшеница, ръж, ечемик, алкохол, а в по-редки случаи и към овес. Цьолиакията се среща сравнително често, като до момента не е установен надежден метод за превенция на заболяването при високорисковите деца. Нито кърменето, нито по-късното включване на зърнените храни в кърмаческа възраст имат доказан протективен ефект. Предполага се, че някои инфекциозни агенти (например Рота-вирус) повишават риска от отключване на заболяването.
 

1. Как настъпва увреждането на лигавицата?

Поради токсичното влияние на глиадина, съдържащ се в зърнените продукти, настъпва хронично възпаление на лигавицата на тънките черва. Това довежда до унищожаване на епителните клетки и развитие на синдром на малабсорбция – хранителните вещества не могат да се всмучат през лигавицата на червата в кръвта. Резултат от това е най-често диарийният синдром - изхождане на обемисти, мазни изпражнения.
 

2. Какви са симптомите на заболяването?

Клиничната картина на заболяването варира значително. Както степента на изява, така и симптомите могат да бъдат много разнообразни. Те зависят не само от възрастта на детето, но и от много други неизяснени фактори.
Когато заболяването започне в ранна детска възраст (1-2 години), то се проявява най-често със симптоми отстрана на храносмилателната система. Те включват: хронична диария, лошо наддаване на тегло, раздуване на корема, мускулна слабост, забавени реакции, анорексия, раздразнителност.
 
Ако заболяването се отключи в по-късна детска възраст, то често протича със симптоми извън храносмилателната система. Често първа изява може да бъде желязодефицитната анемия, която трудно се поддава на лечение. Другите симптоми включват: нисък ръст, артрит, артралгия, афтозен стоматит, алопеция (оплешивяване), епилепсия, кардиомиопатия. Често срещана е и остеопорозата, която за разлика от тази при възрастните, е обратима при прилагане на безглутенова диета. До този момент остават неясни механизмите, които са отговорни за развитието на разнообразната симптоматика. 
 
При някои пациенти заболяването може да протече с дискретни симтоми, поради което се диагностицира трудно и остава дълго време неразпознато. Късната диагноза, както и неспазването на безглутеновата диета, често водят до усложнения, най-сериозното от които е Неходжкиновият лимфом.
 

3. Как се поставя диагнозата?


Диагнозата на заболяването е комплексна. Необходимо е родителите да бъдат подробно разпитани за хранителните навици на детето. Следващата стъпка е изследването на кръвта. То включва доказването на специфични за заболяването антитела. Златен стандарт в диагностиката остава тънкочревната биопсия, която показва атрофия на лигавицата. Необходимо е да се вземат поне три биопсии за потвърждаване на диагнозата.
 
NEWS_MORE_BOX

4. Каква е терапията?

Лечението на заболяването се състои в стриктно спазване на безглутенова диета, което трябва да продължи през целия живот на човека. Въпреки някои доказателства, че овесът може да се консумира, съществуват опасения, че по време на обработката му често той бива странично замърсен от глутен съдържащи растения.
 
Препоръките на специалистите са всички пациенти да спазват безглутенова  диета, независимо от това дали имат симптоми на заболяването или не. Необходимо е родителите да бъдат обучени и подробно информирани от специалист-диетолог за същността на заболяването и разрешените храни. Децата трябва да бъдат редовно проследявани от педиатър. Прогнозата на заболяването е добра при спазване на безглутеновата диета.