Терминът тромбемболизъм означава образуване на тромб и запушване на венозен или артериален съд. Това води до различни последствия в зависимост от мащаба, вида и значимостта на съда. Венозният тромбемболизъм е сред водещите причини за болестност и смъртност при възрастните, междувременно се среща много по-рядко при деца. Артериалният тромбемболизъм е много по-рядко срещан сред децата.


През 1845 г. Вирхов посочва трите фактора, които са необходими за образуването на тромб. По-късно стават известни като „триадата на Вирхов“:

  1. Нарушение на кръвния поток, което води до забавяне – стаза на кръвта и завихряне;
  2. Травма на кръвоносния съд с увреждане на ендотела;
  3. Отклонения в състава на кръвта, които водят хиперкоагулация(повишено съсирване);

До 1990 г. диагностиката и лечението на тромбемболизма при деца са се основавали на стандартите при възрастни. След това започват да се описват известни различия в етиологията, патофизиологията и фармакокинетиката на антикоагулантната терапия.


 

Патофизиология

Хемостазата е забележително сложен процес, който отразява финия баланс между нарушенията на кръвния поток и остро настъпилата локална увреда в резултат на съдова травма.


Процесът има две фази, клетъчна и хуморална.
Съществуват редица възрастово обособени различия сред децата от различните възрасти.

  • Нивото на витамин К – зависимите коагулационни фактори (II, IX, X), както и на контактните фактори, се достига между 3 и 6 месечна възраст.
  • Нивата на алфа – 2 макроглобулин, са по-високи сред децата в сравние с възрастните.
  • От друга страна протеин С и G са понижени при раждането. Достигат стойности съизмерими с тези на възрастните до около 3 до 6 месец, но но нивата на протеин С се задържат ниски през цялотото детство.
  • Нивата на плазминоген са понижени сред новородени и малки деца,. Това има отношение към терапията на тромбемболизма в детска възраст.

Каква е етиологията?

Напредъкът в медицината определя по-добрата преживяемост на преждевремнно родените деца, както и в интензивни отделения.
Приблизително 95% от децата с дълбока венозна тромбоза имат повече от един подлежащ рисков фактор. Повечето имат по два.
Независимите рискови фактори са: по-голяма възраст, скорошна хемотрансфузия, операция, тежка травма, нисък скор по скалата на Glasgow.

  • Артериални катетри 

Употребата на артериални катетри крие сериозен риск от тробемболични инциденти сред децата. Най-често се прилага в деската кардиология за оценка на вродени сърдечни малфомации  Сърдечната катетаризация се осъществя чрез катетър, който навлиза през феморалната артерия и достига ляво предсърдие.


Профилактата с хепарин в доза от 100 до 150 U/kg, редуцура риска от дълбока венозна тромбоза от 40% до 8%.

 

  • Централен венозен катетър (ЦВК)

ЦВК – асоциираните тробози са длокладвани при около 30% от изследваните пациенти. При 80% от новородените и 50% от по-големите деца се касае за засягане на горен крайник.

  • Антифосфолипиден синдром

Антифосфолипидните антитела са доказано обвързани с повишен риска от тромбоза, както при деца, така и при възрастни. В две проучвания на деца с доказан системен лупус и асоциирани антикардиолипинови антитела, честотата на тромбемболичните инциденти е била между 9,2 и 17%. Повечето от децата  с антикардиолипинови антитела  ги добиват спонтанно и е се доказва си стемен лупус.


Операция, имобилизация, продължително залежаване

Ефектът от операциите, имобилизацията и залежаването е обстоятелствено изследван при възрастни. Това е довело до изготвянето на протоколи, според които се препоръчва провеждането на профилактика с антикоагуланти.


В сравнение с възрастните за децата има значително по-малка вероятност от тромбоза при същите обстоятелства,  Ето защо прилагането на хепарин и нискомолекулни хепарини (LMWH), не се препоръчва рутинно.