Има много причини, поради които децата могат да страдат от тревожност. Някои се борят с тревожността на раздялата и трудно се настаняват в училище, където са далеч от родителите си. Някои от тях са неуредени от проблеми у дома, като развод или смърт на някой от родителите. Но за мнозина тревожността се предизвиква от натиска, под който са в училище. Децата често страдат, ако не се вписват в общата маса. Неразбирането на учебния материал поражда у тях чувства на малоценност и тревожност. Училището сякаш вече не е сигурна среда и децата не са равни.


През краткото време, в което бях заместник в едно начално училище, забелязах, че се акцентира все повече върху академичните постижения на децата, за сметка на физическото и психическо здраве, добрите социални взаимоотношения и способността за добро общуване. Не подценявам по никакъв начин значението на успеха в училище, но той би бил по-голям, ако се фокусираме върху отглеждането на щастливи и добре приспособени деца.


Тревожността може да провокира широк спектър от симптоми, както физически, така и психически. Физическите симптоми могат да включват учестено дишане и учестен сърдечен ритъм, гадене, стомашни спазми, нощна енуреза, загуба на апетит или пък прекомерно хранене, проблеми със съня.



Психичните симптоми включват чувства на страх, липса на увереност, прекомерна притеснителност и срамежливост, проблеми с концентрацията, самовглъбеност, а понякога и резки изблици на гняв.


Родителите трябва не просто да разчитат на вербална комуникация, за да се ориентират как се чувства детето им, а да търсят признаци като неспокойствие, раздразнителност или нежелание да участват в дейности, от които преди са се радвали. Децата трудно могат да говорят за това как се чувстват. Например дете, което е загрижено да ходи на училище, може да се оплаче от чести болки в стомаха или главоболие при опит да му бъде позволено да остане вкъщи.


Ако имате подозрения, че детето ви страда от тревожност, първата стъпка е да говорите с него за това и да се опитате да го насърчите да се отвори. Физическите симптоми на тревожност могат да бъдат много тревожни за децата. Може да мислят, че са сериозно болни или дори умират. Обясняването им, че това, което се случва с тялото им, е отговор на техните интензивни чувства, може да бъде изключително успокояващо и веднага да им помогне да се почувстват по-малко стресирани и притеснени.


Осигурявайте на децата си редовно физически упражнения и игри на чист въздух. Физическата активност помага за намаляване хормоните на стреса.


Научете децата, че безпокойството е като вълна, която връхлита бурно и после се оттегля. Ако го изкарат, то ще достигне своя връх и после ще се оттегли, за да отстъпи място на спокойствието. 


Ако тревожността на детето произлиза от училищната среда, е полезно да говорите с  учителите, но със знанието на детето. Те може да са в състояние да помогнат, например, като им предоставят допълнителна помощ по конкретен предмет, с който се борят. 


Ако, въпреки най-добрите ви усилия, детето ви трудно управлява тревожността си, добре е да се потърси професионална помощ. Естествено, първата инстанция би следвало да е училищния психолог или педагогическият съветник, но, за съжаление, образователната система крайно е изместила същинската функция на тези специалисти. От голямо значение е да говорите с училището, ако вашето дете отказва да ходи на училище.


Въпреки че може да е плашещо да приемете, че детето ви се нуждае от професионална помощ, тревожността често реагира много добре на психотерапия, а правилната подкрепа би могла да предотврати влошаването на състоянието им в бъдеще. 


Дори при деца с проблем във вербализацията, в кабинета си използвам методи за невербална комуникация. Арт-терапията предлага чудесни техники за справяне с тревожността.