Фарингеалната тонзила, аденоидна вегетация или трета сливица представлява лимфна тъкан, която е разположена в носоглътката. Тя изпълнява защитна функция за организма, като улавя болестотворните микроорганизми, навлезли през носа и устата.
За разлика от небните тонзили, които се виждат при широко отваряне на устата, третата сливица не може да се види при обикновения преглед на гърлото с шпатула. Функцията на тази лимфна тъкан с израстване на детето постепенно отпада, което се изразява в намаление на размера й към 5-6 годишна възраст и практическото й изчезване на около 10 годишна възраст. Това е свързано с укрепване на имунната система на детето и подобряване на защитните механизми на организма.
Какво се случва при възпалението на третата сливица?
Въпреки, че функцията на тази тъкан е свързана със защита на организма от патогени, понякога самата тя може да бъде „поразена“. В тези случаи се развива възпалителен процес – настъпва аденоидит. Най-често страдат децата в ранна възраст. Симптомите на възпалена трета сливица включват: болки в гърлото, хрема и запушен нос, подути шийни лимфни възли, болки в ушите и други.
В резултат от възпалението самата сливица се подува. Поради анатомичното си разположение, през нея преминава въздушният поток след вдишване през носа. Това води до затрудняване на носното дишане и развитие на следните специфични за заболяването оплаквания:
- Дишане предимно през устата – детето стои постоянно с отворена уста;
- „Носов“ или гъгнив говор;
- Нарушения в съня;
- Хъркане по време на сън, а при по-тежките случаи и развитие на сънна апнея – състояние, при което, грубо казано, дишането спира за няколко секунди.
Какви са усложненията?
Нарушеният сън често води до развитие на поведенчески проблеми при детето, защото то е недоспало, чувства се уморено. Това може да е причината за по-трудното справяне в училище, трудното запаметяване, нарушената концентрация и т.н.
Разрастването на третата сливица може да доведе до рецидивиращи отити или синузити. Това се обяснява с факта, че се затруднява вентилацията на средното ухо и на синусите в резултат от слузно-гнойната секреция от носа.
Възпалението на третата сливица би могло да се разпространи и към долните отдели на дихателната система, предизвиквайки бронхит или пневмония. Слузно-гнойните секрети, съпровождащи инфекцията, често биват поглъщани от децата. Затова при някои от тях би могло да се наблюдава повръщане в резултат от заболяването.
Разпространението на инфекцията към средното ухо може да доведе до засягане на слуховите костици, като се намалява тяхната подвижност. В резултат слухът отслабва. В тази ранна възраст нарушенията на слуха често водят като усложнение до проблеми при развитието на говора, тъй като детето усвоява речта предимно чрез слуховия си анализатор.
Как се поставя диагнозата?
Обикновено се налага посещение на специалист уши-нос-гърло. Той може да провери размера на третата сливица чрез специална техника. Могат да се назначат още носен или гърлен секрет, за да се установи дали е налице бактериална инфекция или носителство и съответно да се предприема подходящо лечение. Други изследвания, които могат да се наложат, са: пълна кръвна картина и фактори на възпалението.
Аденоидната вегетация може да се установи и с помощта на рентгенография – чрез нея се определят размерите на третата сливица и съответно тежестта на инфекцията.
Как се лекува състоянието?
Възпалението на третата сливица се лекува с антибиотик. При хронифициране на процеса с развитие на друга симптоматика, като проблеми при дишане, сънна апнея, рецидивиращи отити или синузити, антибиотиците често не помагат. В тези случаи може да се наложи извършване на оперативно отстраняване на третата сливица – аденоидектомия.