Острите състояния се оценят от лекар и се лекуват консервативно-симптоматично и етиологично. (Към първа част на материала "Заболявания на сливиците - тонзилити и аденоидити")

 

Хронични тонзилити


Хроничните тонзилити и аденоидити налагат строга оценка на състоянието и първоначално наблюдение и изчакване, което е приемливо да продължи 12 месеца при деца с по-малко от 7 рецидивиращи фарингелни инфекции за предната година, по-малко от 5 за последните 2 години или по-малко от три за предхождащите 3 години.

 

Кога се извършва тонзилектомия?

Съществуват конкретни критерии за показание за тонзилектомия - Paradise Criteria for Tonsillectomy, които се основават на честотата на рецидивиращи фарингеални инфекции, клинични белези, проведеното лечение и медицинска документация:

 

  • Честота на фарингеалните инфекции
    • 7 или повече за предходната година;
    • или 5 или повече за всяка от предхождащите 2 години;
    • или 3 или повече за всяка от предхождащите 3 години.

 

  • Клинични критерии за диагноза
    • Фарингит  + наличие на един или повече от следните симптоми;
    • Температура >38.3°C;
    • Шийна лимфаденопатия (болезнени или >2 cm л.в.);
    • Наличие на тонзиларен ексудат;
    • Положителна култура за β-хемолитичен стрептокок от група А.

 

  • Терапевтични критерии
    • Приложение на антибиотици в стандартна доза (при доказана или суспектна стрептококова инфекция)

 

  • Наличие на медицинска документация
    • Установяване на документация за всеки епизод с неговите специфични особености или
    • При липса на пълна документация, последващо наблюдение от хирурга на 2 тонзиларни инфекции с подобни характеристики.

 

Въпреки съществуващите критерии всеки случай изисква индивидуален подход и оценка на цялостното състояние.

  • Към абсолютните индикации за тонзилектомия могат да се прибавят:

Тонзилогенен сепсис, наличието на горнофарингеален обструктивен синдром и/или кор пулмонале като последствие, както и съмнение за тонзилогенен тумор

  • Сред относителните индикации са:

Дифтерийният тонизлит, туберкулоза на цервикални лимфни възли, както и налични усложенения: нефрит, ревматична болест.

  • От друга страна трябва да се преценят и контраиндикациите за извършване.
    • Това са: сух фарингит, левкемия, хемофилия, както и агранулоцитоза, анемия, тромбоцитопатии;
    • Наличие на декомпенсиран диабет, аномалии на небце или доказана аневризма;
    • Сърдечна недостатъчност, артериална хипертония, чернодробни и бъбречни заболявания и остра инфекция на горните дихателни пътища.

 

Индикации и контраиндикации за аденоидектомия

 

По отношение на аденоидектомията съществуват разработени за различните държави правила за провеждането, но тъй като се оказва, че често са спорни, в много случаи не се спазват.

  • Основни индикации са наличието на трайно нефизиологично уголемена аденоидеа и хронично възпаление, което не се влияе от медикаментозно лечение. Сред абсолютните индикации е изразенат горнофарингеална обструкция с прояви на кор пулмонале.
  • Относителните индикации са много и изискват обикновено да се търсят две и повече причини за извършване на манипулацията. Това са:
    • Назална обструкция, с данни за ринорея, обстуркция на Евстахиевата тръба довела до хроничен серозен отит или рецидивиращи отит, както и намаление на слуха от звукопроводен тип. Също така състоянията като хроничен пурулентен ринит или синузит, оформен аденоиден фациес, зъбни аномалии, неправилна позиция на мандибулата. Сънната апнея, хиперкапнея, хронична респираторна обструкция и хипоксия по време на сън. 
  • Контраиндикации са анатомични особенности както и наличието на остра инфекция на госните дихателни пътища.