Уроците по свирене на музикален инструмент в детството, независимо колко кратко са продължили като брой, имат дългосрочен, позитивен ефект върху развитието на мозъка и по-точно на начина, по който той интерпретира звуците, констатират изследователи от Северозападния университет, САЩ. Независимо дори от прекратяването на занятията упражнения допринасят за съществени промени във функционирането на мозъка и разпределението на зоните му, които продължават и след това, се пише в статия на The Journal of Neuroscience.
В проучването им участват 44 души, част от които на възраст около 9 години са се занимавали с музика, но не са докосвали инструмент през последните 40 години. Изследователският екип провежда експеримент, в който проследява как реагира мозъкът на бързопроменящи се звуци. Характерна особеност за човека е, че с възрастта губи способността да различава някои звуци заради някои промени в мозъчната дейност, което се отразява на речта му. Този процес е неизбежен и подкрепен от научни доказателства, към които се добавя и фактът, че свиренето в детството отлага този когнитивен упадък.
Най-бързо възприемане на звуците, с една милисекунда, демонстрират доброволците, които са вземали уроци на възраст между 4 и 14 години. Въпреки че една милисекунда изглежда незначително, трябва да се знае, че при остаряването една от първите способности, които се накърняват с остаряването е накърняването на невралния отговор за определена единица време.
При по-старо шотландско изследване се установява, че при музикантите мозъкът е в по-добра форма и регистрира и коригира грешки много по-бързо.
