Като възрастни смятаме, че децата са щастливи и волни. Това, че децата нямат ангажименти, не носят отговорности и не плащат сметки, обаче не ги прави безусловно щастливи.
За да вникнем в съзнанието на детето се налага, като вече пораснали деца, да се опитаме първо, да си спомним как сме се чувствали като деца и се поставим на тяхно място в днешния заобикалящ ни свят.

Дали действително сега виждаме детето си така свободно?!...


Децата също като нас изпитват стрес. Вероятно много повече от възрастните. Стресът всъщност е функция на психиката ни и зависи от обстоятелствата, в които сме поставени и собствените ни способности да се справяме със случващото ни се. Нормално е децата, заради липсата си на опит, по-често да изпитват притеснения от непознатия заобикалящ ги свят и срещи с неочакваното.


Какво стресира децата...
Както удоволствията, така и неприятностите и стресът на децата, идват от заобикалящата ги среда. Това са семейството, приятелският кръг, детската градина или училището. Децата, както и възрастните, изпитват напрежение тогава, когато има разминаване между собствените им желания и това, което се налага да направят под натиск. Понякога се налага и промяна на навиците и изява на способностите, различни от тези, които детето е свикнало да упражнява. А детето не знае и не е упражнявало твърде много дейности и често това, което на родителя му се струва лесно, обичайно и странно да стресира, се оказва именно такова. Например, детето е в предучилищна и трябва да изпише красиво първата научена буквичка – за него заниманието е твърде ангажиращо: то трябва да съумява да държи правилно химикалката, да движи ръката си с балансирана сила и натиск, да оставя правилна гладка черта и то в посочените рамки... Кажете, че не е стресово, ако ви се наложи веднага да работите с шевна машина, ако досега въобще не сте ползвали такава?!


Стрес изпитва всеки човек при претоварване. Не бива да забравяме, че човешките възможности, колкото и да не ни харесва, имат свой лимит, истина, която е силно валидна при децата, особено когато мерим с аршина на възрастния. Детето трябва да учи 3 часа, да си напише домашните за 2, да посети курса по английски, после е на плуване, да не пропуснем и уроците по музикален инструмент, после е на рожден ден, трябва да си донаучи и стихотворението, да се приготви за утрешния ден, дейностите са свързани с транспорт и през всичкото това време то трябва да е послушно, безропотно да изпълнява заръките на родителя, да не тича и вдига шум... В същото време ние, възрастните, се оплакваме колко много сме се изморили от 8-часовия работен ден...


Стресираща за детето, особено до 1 клас, е всяка раздяла с родителите. По принцип навлизането и превръщането на детето в участник в социалния живот – въвеждането му в групата в детската градина, в класа в училище, ескалиращите и по-висока категория изисквания към него с порастването, акумулират стрес.


Да се разговаря с детето, е един от жизненоважните ангажименти на родителя и негов дълг. Не само да знае случващото се с него, но и да го разбира, е мисия на родителя. Детето се нуждае от успокояване, ласка, от получаване на готов опит за справяне с непознатото и изискванията към него. Да държиш ръката на детето, докато прави опит да изпише първите си букви всъщност е възможност-подарък от живота...


Като родители следва да имаме предвид, че децата „копират“ поведението ни и начина да се справяме в ситуациите. Например, честото тревожно обсъждане на проблемите у дома, се предава като модел на поведение при детето за справяне с ежедневните задачи и непознатото през деня. Ето защо, тревожното дете налага и преразглеждане на собственото ни поведение и изграждане, ако трябва, на ново, което освен в полза емоционалното здраве на детето, ще е и от значение за родителите като личности и семейството.

Да, излиза и че децата обучават, не само възрастните... Въпросът е, доколко сме отворени, запазили детето в себе си за да го прозрем...


Още за източниците на тревога при децата и признаците, по които да разберем, че детето е стресирано