Страбизъм (от гръцката дума "strabos"- изкривен) е състояние, при което  се нарича явното отклонение на очите, при което зрителните оси не са успоредни и едното око се отклонява в някаква посока.
 


Освен видимата асиметрия на очните оси, се  нарушава и двуочното зрение-тъй като зрителните оси не се пресичат върху фиксирания предмет, изображението му попада върху некореспондиращи точки на ретините.

 

Кривогледството се проявява предимно в ранна възраст и  засяга от 2 до 4 % от децата. Среща се и при възрастни хора, като най-често е в резултат от травма или е симптом на друго заболяване.

 


При бебетата до 3-4 месечна възраст съществуват т. нар. физиологично изкривяване, тъй като очните движения все още не са координирани. След 4 месеца бебетата започват да виждат по-ясно и да фокусират малките предмети, в резултат на което очите им се изправят без необходимост от лекарска намеса.

 

Специалистите предупреждават, че след 6-ти месец не съществува физиологичен страбизъм.


Макар и в сравнително редки случаи, страбизмат в детска възраст може да е симптом на по-сериозно очно заболяване, и ако родителите забележат някакво изкривяване на окото трябва веднага да се консултират със офталмолог.


При някои деца се наблюдава т.нар. лъжливо кривогледство, породено от  наличието на кожна гънка от вътрешната страна на окото, близко разположение на очите или по-широка основа на носа. При растежа на детето лицето му се развива и оформя и лъжливото усещане, че очите му се изкривяват изчезва.


В зависимост от посоката на отклонение на окото се разграничават три вида страбизъм:

  • Екзотропия – окото се отклонява навън.
  • Езотропия – окото се отклонява навътре и зрителните оси на двете очи се пресичат.
  • Вертикално отклонение – едното око се изкривява нагори или надолу.



Видове кривогледство, често срещани не само при децата, но и при възрастните хора са конкомитативният и инкомитентният страбизъм. При конкоминативното, или наричано още съдружно кривогредство, двигателният апарат на окото не е увреден,  а е нарушена само координацията на съвместната дейност на двете очи. Към този тип кривогледство се отнася и вроденото. Инкомитентният или паралитичен страбизъм се проявява предимно на по-късна възраст и се дължи на пареза на някой от очните мускули.

 

В зависимост от типа на кривогледството, отклонението на очите може да бъде постоянно или периодично.

 


Причините за кривогледството
са много и различни.Такива са:

  • Наследствена обремененост
  • Травма
  • Високо температура
  • Стрес
  • Пареза или парализи на очни мускули


Често при малките деца с далекогледство се наблюдава т.нар акомодативен страбизъм, при който за да компенсира далекогледството детето фокусира погледа си. Това състояние се развива най-често във възрастта между две и шест години, но може да се забележи и по-рано.


След поставяне на диагнозата, лечението на кривогледството зависи от причините за възникването му, и подходът се избира от специалист спрямо конкретния случай.



Целта на лечението е възстановяване на бинокулярното зрение


В случаите, когато страбизмът не е симптом на друго очно или туморно заболяване  лечението може да включва:

  • Оптични упражнения за възстановяване на едновременното възприятие на двете очи.
  • Носене на очила - за по-ясно виждане и като следствие спомагащи за „изправянето” на очите.
  • Хирургична намеса – за постигане на равновесие между по-силно и по-слабо действащите очни мускули. Когато кривогледството е диагностицирано късно по-хирургичната интервенция е наложителна. С нея се постига окончателно и пълно изправяне на очните оси.



Специалистите напомнят, че ранната диагностика на кривогледството е от изключително значение, тъй катострабизмът в ранна детска възраст, макар и рядко може да е сигнал за сериозно очно заболяване или дори тумор.


Ако изкривяването не се лекува бързо и адекватно, окото може да остане „мързеливо” и да се наруши развитието на пространственото зрение.