През лятото при децата основно се срещат стомашно-чревните инфекции. Причините могат да са разнообразни – вируси, бактерии, паразити, като най-чести са вирусните гастроентерити. Основни причинители са рота- и норовирусите.

 

Инкубационният период е кратък – от няколко часа до 2 дни. След това се появяват типичните симптоми – гадене, повръщане, болки в корема, диария, повишена температура. Детският организъм е много много по-чувствителен от този на възрастните и съответно обезводняването настъпва много бързо. Тогава се налага детето да се приеме в болница и да се проведе венозна рехидратация. 



Към първа част от материала...


Кога се налага да потърсим лекарска помощ?

  • Ако детето повръща в рамките на няколко часа и симптомите не отзвучават;
  • Ако детето силно отпадне, стане сънливо и отпуснато, летаргично. Особено, ако е налице нетърпимост (чувствителност) към светлина, болки във врата и главата, гърчова симптоматика; 
  • Ако се появят признаци на дехидратация – плач без сълзи, суха кожа, напукани устни, хлътнали очни ябълки, обложен език (с бял налеп), намалено количество на отделената урина. Детето трябва да уринира по около 6 пъти дневно. Намаляването и особено спирането на диурезата е алармиращ симптом за насочване към лекар;
  • Ако се появи профузна диария, особено ако са налице патологични примеи – слуз и особено кръв; 
  • Ако симптомите не отшумяват в рамките на няколко дни или след подобрение настъпва отново влошаване.

Какви изследвания са необходими?

Това зависи от клиничната картина при детето. При съмнение за дехидратация е необходимо да се проверят:

  • Кръвната картина с фактори на възпалението. Търсят се признаци на хемоконцентрация, левкоцитоза, гранулоцитоза, както и наличие на възпалителна активност, които насочват към бактериален причинител на диарията;
  • Киселинно-алкално състояние, електролити, кръвна захар. По тях се съди за степента не дехидратация – дали е налице метаболитна ацидоза (компенсирана или декомпенсирана), както и има ли електролитен дисбаланс. Това е особено важно, за да се определи съставът на разтвора, с който ще се извършва венозната рехидратация; 
  • Евентуално биохимични изследвания – при съмнение за възпалителен процес, засягащ черния дроб или продължителна, тежка дехидратация със засягане на бъбреците;
  • Изследване на фецес – микробиология и вирусология спрямо предполагаемия причинител;
  • Обикновена урина, евентуално урограма, ако е налице съмнение за инфекция на пикочните пътища.

Какво се случва след това?

Ако се прецени, че се налага венозна рехидратация, е необходимо да се постави периферен венозен път (абокат), през който ще се извършва венозната рехидратация. Видът и продължителността на рехидратацията зависят от много фактори, най-вече от клиничното състояние, степента на дехидратацията, електролитните и алкално-киселинните нарушения.

 

По правило, когато детето се стабилизира и може да приема течности през устата, венозната рехидратация се преустановява и може да се премине към перорална такава. За целта се използват специални електролитни разтвори, които трябва да възстановят не само водните, но и електролитните загуби на организма. 


Храненето може да започне 6 часа след последното повръщане, като в първия ден детето може да приема само бисквити, сухари и солети. Впоследствие диетата се разширява постепенно със сложни въглехидрати – предимно картофи и ориз. В следващите дни, ако няма оплаквания може да се включи варено пилешко месо, обезсолено сирене.

 

Следва да се избягват пържени, подправени храни, бобови, както и такива, богати на целулоза, тъй като те дразнят много чревната лигавица. Правилното захранване е особено важно, за да се избегне протрахиране на заболяването и засилване на симптомите.