Нарушенията на дишането (асфиксия) настъпили перинатално, вродените инфекции, вродените хромозомни аномалии и др. са състояния, които водят до директна или индиректна мозъчна увреда или съответно неадекватно развитие на мозъчни структури.


В зависимост от типа на увреда на мозъчниата тъкан се развиват и различни последващи нарушения. Образното изследване е задължително, за да се уточни кои структури са засегнати, така може да се прогнозира и комплексът от очаквани дефицити и нарушения.

 


Спастичната церебрална парализа е преобладаващата форма. Тя се среща в 80-85% от случаите. В зависимост от локацията на коровото увреждане се наблюдават квадрипаретична форма, диплегична и хемиплегична форма.


Квадрипаретичната форма (нар.още диплегична) представлява най-тежката форма. (Повече за нея можете да откриете на: Детска церебрална парализа – спастична церебрална парализа)

 

Диплегична форма

При този тип детска церебрална парализа (ДЦП), преобладава засягане на долните крайници (41%) и е типична за недоносените деца. През първата година се наблюдава спастично повишен мускулен тонус на аддукторите и екстензорите на долни крайници. Когато детето се изправи, се повишава тонусът на флексорите на бедрената и коленната става и стъпалото.


Прохождането е забавено (в случаите, които е възможно, настъпва до около 4-годишна възраст), на пръсти. Оформят се контрактури на засегнатите стави. Наблюдават се патологични рефлекси от групата на Бабински двустранно.


Протичането е по-благоприятно. По-рядко се наблюдават интелектуални нарушения и епилепсия (16 – 27%).

 

Хемиплегичната форма (хемипаретична)

Тя се асоциира с локална полимикрогирия, исхемични инциденти вътреутробно или в периода около раждането, хеморагии, кистични формации. По-често срещана е сред доносените деца.


Обичайно, около 4-месечна възраст се очаква децата да започват да използват горни и долни крайници, като на този етап трябва добре да задържат глава и да правят опити за обръщане. При децата с хемипаретична ДЦП прави впечатление, че не използват засегнатата ръка. Тя стои свита в юмрук, приведена към тялото (повишен е тонусът на флексорите). Засегнатият долен крайник с повишен мускулен тонус на екстензорите. При неврологичен преглед се устновява лезия на n.facialis, от централен тип.


Характерна особеност при изследване е, че примитивните рефлекси на новороденото са асиметрични. Отсъства участие на засенатите крайници. Сухожилните рефлекси са с разширени рефлексогенни зони и са налични патологични рефлекси от групата на Бабински и Росолимо.


Засегнатите крайници са хипотрофични, прохождането е забавено и при прохождане, децата замятат засегнатия крайник, придвижват се с походка тип „Wernickie – Mann”.
При тази форма има засягане на висши корови функции и обучението е затруднено. Проговарянето се забавя заради моторна дизлалия и дизартрия. 


По-често се установяват епилептични пристъпи, срещат се в над 50% от случаите и се проявяват до 18-месечна възраст.
 

Реферанции:

1. Божинова В. Клинични синдроми и най-често срещани заболявания при изоставане в нервнопсихичното разввитие. В:  Абнормно нервно-психично развитие. Още за аутизма. Пловдив. Медицински университет, 2018, с.9-34.

2. Nelson Textbook of Pediatrics Elsevier eBook on VitalSource, 20th Edition
by Robert M. Kliegman, MD, Bonita F. Stanton, MD, Joseph St. Geme, MD and Nina F Schor, MD, PhD;