Слънчевото изгаряне е остра кожна възпалителна реакция, в резултат на прекомерно излагане на ултравиолетова радиация (лъчи). UV– лъчите, могат да произхождат от различни източници – включително слънцето, лампи за фототерапия, солариуми. В повечето случаи слъчневото изгаряне се класифицира, като изгаряне – първа степен.

 

1. Какво се случва с кожата при контакт със слънчевите лъчи?


Най-очевидния ефект при продължително излагане е соларния еритем. UV – лъчите директно разрушават клетъчното ДНК, което води до възпаление и апоптоза на кожни клетки.

 

Възпалението, в случая предизвикано от физичен фактор, е свързано с вазодилатация на кожните съдове, което е и причината за появата на силния еритем. До около час след експозицията, мастните клетки започват да освобождават медиатори на възпалението-хистамин, серототнин и ТNF, последния активира синтезата на цитокини - простагландини (PG) и левкотриени(LT). Синтезът на цитокини допринася за възпалителната реакция, инфилтрацията с неутрофили и Т – лимфоцити. При продължителност на експозицията 2 часа ефектите са налице-кератиноцитите и лангерхансовите клетки претърпяват апоптозни промени. Еритема обикновено се появява до около 3-4 часа, като достига своя пик на 24тия час.

 

По-краткотрайно излагане на слънце е свързано с появата на тен – пигментиране на кожата, което се дължи на натрупване и промени в пигмента меланин и осигурява известна защита срещу UV-лъчите. Потъмняването на кожата протича в две фази – (1) непосредствено потъмняване и (2) отложено във времето. Първата фаза се дължи на промените, които настъпват в наличния меланин (оксидация и преразпределение). Ефектът може да отмине бързо или да се задържи до няколко дни. Втората фаза се дължи на деново синтеза и отнема от 48-72 часа. Повторното излагане на UVR, предизвиква епидермална хиперплазия и сгъстяване на роговия слой. Друг негативен ефект е потискане на кожния клетъчно-медииран имунитет и опасността от появата на злокачествени образувания и инфекции.

 

На какво се дължи негативното действие на слънцето и кой е най-застрашен?

Слънчевото изгаряне се дължи на непосредствения ефект на част от ултравиолетовите лъчи (UVA и UVB), като част от слънчевия спектър с дължина на вълната от 290 до 400 nm: UVA - A-I (UVA-I), 340-400 nm;  A-II (UVA-II), 320-340 nm; UVB, 290-320 nm. UVC, са с дължина под 290 nm.
 
UVB, имат по-голям енергиен заряд от UVA и по-силно еритемно действие. Озоновият слой филтрира по-голямата част от UVR, т.е. на местатата където е изтънял, UV-радиацията е много  по-силна. Атмосферата също поглъща, част от слънчевата радиация. Друг определящ фактор е географката ширина, като на екватора, UVR е най-голяма. Между 10 и 16часа  слънцето се намира най-високо, по това  време UV-индексите са най-високи.

 

От епидемиологична гледна точка, по-често се наблюдават инциденти на слънчево изгаряне сред мъжете в сравнение с жените. Най-застрашената възрастова група са децата. Трябва да се има предвид, че епизоди на слънчево изгаряне в детска възраст, могат да станат причина за отключване на порфирия или ксеродерма пигментозум.

 

А за всички водещият фактор, определящ индивидуалната чувствителност, към слънчевите лъчи е фенотипа. Индивидите със светла коса и очи са най-застрашени от слънчево изгаряне.

 

Какви са оплакванията?

Започват около 3-4 часа след излагане на слънце (плаж, разходка, игра на открито и др.). Появява се еритем, който достига пик до 24-тия час, придружено от болезненост на засегнатото място.


Възможно е да има треска, замайване, гадене и повръщане, а при по-тежките случаи, поява на мехури. Еритемата отминава от 4 до 7 дни, обикновено с появата на белеща се кожа.

 

Характерният вид на кожата, заедно с историята за продължително слънчево излагане е достатъчно. Не са необходими допълнителни изследвания.