Все по-често се регистрира плоскостъпие при децата, дори и след възрастта, за която се приема за физиологично. Според специалистите при една пета от засегнатите се наблюдава и скъсяване на ахилесовото сухожилие. В повечето случаи това остава неглижирано от родителите.
Причината е, че няма система за профилактични прегледи от детски ортопед. Веднага след раждането трябва да се прави ехография на тазобедрените стави. Идеалният вариант е, когато това стане, още докато бебето е в болницата. Неслучайно първата седмица се нарича „златна” за развитието на тазобедрените стави и „черна” за развитието на дисплазия иа луксация („измъкване“ на главата на бедрената кост от тазовата ямка).
Симптомите при скъсено Ахилесово сухожилие се изразяват основно в проявата на болка при натоварване, тъй като късите сухожилни влакна се преразтягат, възпаляват се и съответната проява е болковият синдром.
До три-годишна възраст скъсените сухожилия могат да бъдат възстановени, дори само на база рехабилитация, без необходимостта от оперативна намеса. След „изтърваването“ на този период пълното удължаване, само на база консервативно лечение е силно затруднено и с лоши резултати.
Има две порочни пози на седене при децата, които водят до сериозни деформации, т.нар. позиционни деформации. Едната поза е „жабешко” сядане. При другата детето си мушка крачетата под дупето и сяда върху петите. Правилно е да седи „по турски”, което много лесно се учи, стига да има кой да му обърне внимание навреме.
Придобитото скъсяване на Ахилесовото сухожилие е състояние, което се характеризира често и с нарушаване на походката, както и последваща деформация на ходилото. Причините за възникване на скъсяването най-често се изразяват във възпалителни промени и травми.
Клиничната картина на скъсяване на Ахилесовото сухожилие е характерна. При претоварване (интензивен спорт, главно при възрастни, не добре тренирани спортисти) се формира оток по хода на сухожилието със затопляне на кожата. След отзвучаване на отока сухожилието остава вретеновидно задебелено, болезнено при натиск и при натоварване. В тежките случаи се наблюдава видима деформация на ходилото, която може да доведе и до силно нарушаване на походката.
Във всички случаи е необходимо сонографско изследване на сухожилието, при което тези промени могат да се визуализират (централна некроза на сухожилието, неравност в контурите му).
При по-леките случаи се препоръчва ограничаване на движението и физикална терапия (йонофореза и хидротерапия). При необходимост се прилага хирургично лечение.
Основната причина за появата на плоскостъпието е слабост на съединителната тъкан. Случаите на плоскостъпие у нас в момента са масово явление, поради по-бързия растеж на децата, при който мускулите на долните крайници и по-специално тези, които завършват на Ахилесовото сухожилие, се развиват по-бавно от костите – на подбедрицата. Така Ахилесовото сухожилие тегли костта навън и често родителите забелязват, че детето стъпва на вътрешния ръб на ходилото си. А когато го наблюдават отзад, виждат, че петата се измества навън.
Важна причина за появата на плоскостъпие е ползването на паяци и проходилки, защото детето стъпва на пръсти в тях, а това води до скъсяване на Ахилесовото сухожилие.
Много е важно да се разбере, че надлъжният свод на ходилото – арката, не съществува сам по себе си, а се управлява от позицията на петата. Тя повдига и сваля свода. Когато е изместена настрани от тегленето на скъсеното Ахилесово сухожилие, сводът пада надолу.
До момента няма доказателства, че плоското ходило може да се излекува само с подложки или ортези. Това се постига, като първо се отпусне тегленето от мускула на Ахилесовото сухожилие.
Втората важна стъпка е да се задържи петата в правилната позиция. До преди години това се е правело с голяма оперативна намеса, включваща отнемане, добавяне или преместване на костни парчета. От няколко години се използва специална американска техника, при която се поставя миниатюрен имплант под петата и другите кости, който я държи в правилната позиция.
Манипулацията отнема 50-60 минути и се прави с местна анестезия. Разрезът на крака е по-малък от 1 см, без нараняване на съседните кости, мускули и сухожилия. Ортопедите са категорични, че интервенцията не бива да се прави след 15-16-годишна възраст, но е задължително детето да е навършило 4 години.
