Стрептококите от група А са често срещан инфекциозен причинител сред децата, които могат да засегнат дихателните пътища и кожата. Вторично инфекцията може да прогресира, засягайки на практика всички органи и системи. Усложненията, свързани със стрептококовата инфекция, са сериозни и понякога могат да бъдат животозастрашаващи. По тази причина е нужно ранно разпознаване, диагностициране и провеждане на агресивно и целенасочено лечение.

 

Скарлатината представлява инфекциозно заболяване, което настъпва в резултат от инфекция на горните дихателни пътища или кожата с бета-хемолитичен стрептокок от група А. Отличителната му черта е развитието на характерен обрив. Причината е образуването на пирогенен екзотоксин от бактериите. Не всички деца, които имат стрептококова инфекция на горните дихателни пътища, развиват скарлатина. Това се случва в случаите, когато организмът не може да образува антитела срещу токсина. Инфекциозният причинител лесно се предава от дете на дете особено в затворени колективи, каквито са детските ясли и градини.


 

Как протича заболяването?

В началото са налице повишена телесна температура, обикновено над 38,5о С, болки в гърлото, лош дъх от устата, подути шийни лимфни възли, отпадналост, безапетитие, гадене, повръщане. 1-2 дни след това се появява и характерният обрив. Обикновено той започва от врата и бързо се разпространява към тялото и крайниците. Обривът е ситен макулозен, дифузен, като кожата изглежда зачервена и избледнява при натиск. В кожните гънки – под мишниците, слабините, лактите обривът е по-силен. При допир кожата е грапава. Кожата по лицето е силно зачервена, като около устата е бледа. В динамика в рамките на 3-4 дни обривът постепенно избледнява, като първо започва от лицето. След преминаване кожата се залющва.

 

Гърлото е силно хиперемирано, сливиците са покрити с белезникави или жълтеникави гнойни налепи. Езикът е с проминиращи папили, което му придава характерният за заболяването „малинов” вид.

 

Как се поставя диагнозата?

Тя е лесна при класическа клинична картина и наличие на анамнеза за контакт с инфекциозния причинител. За доказване на заболяването е необходимо да се извърши микробиологично изследване на гърлен секрет. То е съпроводено с извършване на антибиограма, с помощта на която да се избере подходящият антибиотик.

 

Друг метод за бърза диагностика е т. нар. „стрептест”. Посредством него в рамките на около 10 минути може да се открие наличието на бета хемолитичен стрептокок в гърлото. Пълната кръвна картина показва левкоцитоза, гранулоцитоза. Факторите на възпаление – СУЕ и С-реактивен протеин са повишени.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Как се лекува скарлатината?

Лечението е задължително с антибиотик. Освен това курсът трябва да е достатъчно продължителен и с правилно избрано средство. Антибиотичното лечение трябва да е минимум 10 дни. Желателно е 1-2 седмици след завършване на курса да се направи ново изследване на гърлен секрет. По този начин се установява дали лечението е било успешно.

 

Могат да се използват и симптоматични средства – ибупрофен или парацетамол за понижаване на температурата, локални средства за болките и дискомфорта в гърлото и други в зависимост от оплакванията. Нужно е на детето да се осигури почивка на легло, прием на достатъчно количество течности, така че да се намали рискът от обезводняване.

 

Какви усложнения могат да настъпят?

Усложненията на скарлатината могат да бъдат много опасни. Те са били много често срещани в преантибиотичната ера, когато са предизвиквали сериозна заболеваемост и инвалидизация сред децата. Те включват ревматизъм – в днешно време рядко се среща поради успешното антибиотично лечение и ранното разпознаване на заболяването; остър постинфекциозен гломерулонефрит; реактивен артрит.