Синузитите са сравнително често срещан проблем сред децата и подрастващите. Обикновената настинка се дължи на различни вирусни причинители, при което се развива самоограничаващ се риносинуит. Около 0,5 до 2% от инфекциите на горни дихателни пътища се усложняват с остър бактериален синузит.

 

Синусите представляват околоносни кухи пространства, оформени от черепните кости, покрити с мукозна тъкан и имат основно резонаторна функция. При възрастните са оформени 8 на брой, като при раждането са развити единствено етмоидалният и максиларният синус, като само етмоидалният е пневматизиран. До 4-годишна възраст се оформя максиларният синус, а сфеноидалният до 5-тата година. Фронталните синуси започват своето развитие около 7-8-ма година и се оформят до юношеска възраст. Всички синуси се дренират в носна кухина.


 

Възпалението на синусите може да бъде остро - с продължителност до 30 дни, подостро - от 1 до 3 месеца и хронично - с давност над 3 месеца.

 

Кои са най-честите причинители?

Най-често изолираните причинители при остър бактериален синузит са S. Pneumoniae(30%), H. influenza(20%), M.catarrhalis(20%). Рядко може да се дължи на S.aureus. При деца с хроничен синузит се изолир H.influenzae, α- и β-хемолитичен стрептокок, M.catarrhalis, S.pneumonie и коагулазо негативни стафилококи.

 

Какви са клиничните прояви?

Деца и подрастващи, които страдат от синузит имат неспецифични оплаквания: запушен нос, гноевидна секреция от носа - едностранно или двустранно, температура, кашлица. По-рядко се наблюдават халитоза (лош дъх), нарушения в обонянието и периорбитални отоци. Децата се оплакват от главоболие и болки в лицевата област.

 

За да се отграничи състоянието от обикновена настинка - запушен нос по всяко време на денонощието повече от 10 дни без подобрение, наличие на температура над 39 градуса при наличие на гноевидна секреция от носа от 3 и повече дни,  внезапно влошаване след краткотрайно подобрение.

 

Стратегии за лечение

Клинични проучвания при деца с диагностициран синузит, сравняват ефекта от 14 дневно лечение с amoxicillin, amoxicillin-clavulanic acid и плацебо. Според резултатите от проучването приложението на антибиотици не повлиява продължителността и тежестта на оплакванията, също така не съкращава дните отсъствие от училище. От същото проучване при възрастни се отчита подобрение на състоянието при 7 дневно антибиотично приложение. По-продължителният прием на антибиотици не се свързва с по-добри клинични резултати.

 

American academy of pediatrics (ACP), препоръчва антибиотична терапия при остър бактериален синузит с тежко начало или прогресивно влошаване.

 

Приложението на антибиотици намалява честотата на супуративните усложнения. Все пак 50 до 60% от заболелите деца, се възстановяват напълно без приложението на антибиотици.

 

За начало на антибиотично лечение се препоръчва приложението на amoxicillin 45mg/kg. При наличие на алергия към пеницилини, се преминава към цефалоспорини второ поколение.

 

Азитромицин и бисептол (trimethoprim-sulfamethoxazole), не се препоръчват, поради честата резистентност.

 

Какви са възможните усложнения?

Синусите са близко разположени до главния мозък и очите, съответно най-честите усложения при синузит са именно орбитални и интракраниални.

Най-честите орбитални усложнения, които могат да се развият са периорбитален и орбитален целулит, вторично на етмоитален синузит. Инфекцията се разпространява директно по съседство. При периорбиталния целулит, клинично се установява зачервяване и оток на меките тъкани около орбитата, докато при орбиталния, са засегнати интраорбитални структури, което води до зрителни нарушения, затруднени очни движения, болка и оток на клепача. Поставянето на правилна диагноза изисква провеждането на компютърна томография (КТ). Лечението се провежда с венозни антибиотици, а в някои случаи при орбитален целулит може да се наложи хирургичен дренаж.

 

Интракраниалните усложнения, които могат да възникнат са: епидурален абсцес, менингит, тромбоза на синус кавернозус, субдурален емпием, мозъчен абсцес и др. Наблюдават се нарушения в съзнанието, вратна ригидност, тежко главоболие признаци на повишено вътречерепно налягане, за поставянето на диагнозата се изисква провеждането на компютърна томография. Налага се лечение в интензивно отделение, където непрекъснато се мониторират жизнените показатели и се започва широкоспектърна антбиотична терапия.

 

Въпреки самоограничаващият се характер на инфекциите на синусите при част от децата, състоянието може да доведе до изключително тежки и сериозни усложнения. Това налага адекватна начална оценка и проследяване хода на заболяването от личен лекар.