Острият синузит представлява възпалителен процес, засягащ околоносните синуси. Това са кухини в черепните кости, които са постлани с лигавица и изпълнени с въздух. Те се разполагат в близост до носната кухина и се свързват с нея, поради което една инфекция, засягаща горните дихателни пътища много лесно може да премине по съседство и да засегне синусите.


Непосредствено след раждането е пневматизиран (т.е. изпълнен с въздух) само максиларният синус, който е разположен отляво и отдясно на носа. Впоследствие се пневматизират и етмоидалните синуси, които се разполагат зад носната кухина. Едва на около 7 годипна възраст се развиват фронталните синуси, разположени над носната кухина (в средната част на челото). 


При повечето вирусни инфекциозни заболявания, засягащи горните дихателни пътища, се възпалява и лигавицата на околоносните синуси. Нерядко, при прогресиране на процеса, може да се насложи и бактериална суперинфекция. Най-честите бактериални причинители в случая са Streptococcus pneumonie, Haemophilus influenzaе и Moraxella catharralis.  



При хроничен възпалителен процес на синусите най-честият бактериален причинител е Staphylococcus aureus


Какъв е механизмът на развитие на синузит?


При наличие на възпалителен процес, засягащ лигавицата на околоносните синуси, при нея се появява подуване и оток. Бактериите допълнително увреждат защитните механизми чрез нарушаване движението на цилиите – ресничките на епитела на лигавицата. В резултат там се натрупва секрет, който може да бъде много гъст, а въздухът значително намалява или изчезва. Това създава среда за развитие и поселване на още бактерии. Натрупването на секрет в синусите създава и механичен натиск, на който се дължи усещането за болка. При наличие на подлежащо алергично състояние рискът от развитие на остър синузит е много по-голям.


Какви са симптомите?


Когато една инфекция на гоните дихателни пътища, най-често вирусна, персистира в продължение на повече от 10 дни, вероятността вече да е налице остър бактериален синузит е много голяма.

 

Симптомите включват хрема с воднист или гноен секрет, непрекъсната кашлица, болки в областта на засегнатия синус, болки в зъбите и други. Повишена температура невинаги е налице, но ако я има, може да е много висока. 


Как се поставя диагнозата?


Диагнозата е най-често се поставя по клиничната картина. Насочваща може да бъде болката при натиск в някои от проекционните точки по лицето, където излизат нервите от съответните кости. 


Ехографията се използва за установяване на натрупване на течност в синусите. Рентгенографията е друг образен метод, с помощта на който се поставя диагнозата. Посредством нея се установява задебеляване на лигавицата и натрупване на течност. Останалите образни изследвания се изпозлват по-рядко, при наличие на по-тежко протичане или в контекста на изясняване в диференциално-диагностичен аспект. 


Микробиологичното изследване на носен и гърлен секрет също идва в съображение при избор на терапевтичното средство. 


Какво е лечението?


Най-често се налага антибиотично лечение. Първо средство на избор са антибиотиците от пеницилиновата група, както и цефалоспорините от втора генерация. Обикновено се започва емпирично лечение, което при необходимост се преоценява след излизане на микробиологичните резултати.

 

Симптоматични средства също влизат в съображене – това са назалните деконгестанти, антихистамини, нестероидни противовъзпалителни средства и други.

 

При неуспешно лечение или при рецидивиращи синузити се препоръчва извършване на допълнителни образни изследвания – компютърна томография или ендоскопско изследване


Прогнозата при навременно и достатъчно продължително лечение е добра. Синузитите обаче имат тенденция да рецидивират. При влошаване въпреки провежданото лечение, следва да се мисли за развитие на абсцес, остеомиелит и други.