Синкопът представлява временна загуба на съзнание, съчетана с намаление на мускулния тонус и мозъчна хипоперфузия. Описани са три вида синкопи – рефлексни, ортостатични и кардиогенни, като първите два са най-чести и по правило с добра прогноза.

 

Те трябва винаги да се различат в диференциално-диагностичен план от кардиогенните синкопи, които могат да са потенциално животозастрашаващи и изискват своевременно лечение. 



Към първа част от материала...


2. Ортостатични синкопи, които много често се припокриват с рефлексните. Тези две групи обхващат около 75% от случаите и по правило са с добра прогноза.


При ортостатичните синкопи се касае за нарушение във функцията на автономната нервна система, довеждащо до неадекватно покачване на периферното съдово съпротивление при промяна позицията на тялото.

 

За такъв тип синкоп говорим, когато след продължително лежане и последващо изправяне систолното артериално налягане спадне с над 20 mmHg, а диастолното с над 10 mmHg.

 

В зависимост от времето на възникването на синкопа след промяната на тялото се различават три групи – ранни – в първите 15 секунди, класически – в първите 3 минути и късни, които възникват след 3-тата минута от изправянето. 


Най-честата причина за ортостатичните синкопи е хиповолемията, което може да настъпи в резултат от различни причини. Много често се касае за дехидратация в резултат от намалено количество на приетите течности, прием на медикаменти, например диуретици, алкохол и други. 


3. Кардиогенните синкопи за щастие са най-редки, те обаче често са животозастрашаващи и изискват точно и навременно отдиференциране от другите две групи, които по правило са с добра прогноза.

 

Кардиогенните синкопи се делят на два подвида – в резултат от ритъмни нарушения или структурни промени.


Задължително след преживяване на синкоп е извършването на обстоен преглед, снемане на подробна анамнеза и провеждане на ЕКГ-запис. Така може навреме да се разпознае потенциално животозастрашаващо състояние и детето да се насочи към съответното специализирано звено или да се консултира с детски кардиолог.

 
Кои са алармиращите симптоми, които насочват към кардиогенна причина за синкопа?

  • Стресова ситуация в резултат от внезапен звън на телефон, будилник, допир със студена вода, остро емоционално състояние;
  • Синкоп при физическо натоварване;
  • Синкоп без продроми;
  • Синкоп в легнало положение (когато липсва друга обяснима причина, насочваща към рефлексен синкоп);
  • Синкоп в съчетание със сърцебиене, екстрасистоли (прескачане на сърцето), болки в гърдите;
  • Фамилна анамнеза за внезапна смърт в детска възраст;
  • Подлежащо сърдечно заболяване, състояние след сърдечна операция или след преболедувана болест на Кавазаки.

При физическо натоварване и в резултат от подлежащото кардиологично състояние, настъпва намаляване на сърдечния минутен обем. Така съответно се стига до намаляване на мозъчната перфузия. 


Какво е лечението при синкоп?

При деца с доказан намален сърдечен дебит следва да се избягват някои тригериращи моменти. Такива са: посещение на сауна, продължително излагане на слънце, бърза и внезапна промяна в позицията на тялото, запек. Така се намалява рискът от развитие на синкоп.


Добрата хидратация също е от особено значение. 


Медикаментозната терапия зависи от точния вид на синкопа, като има няколко групи медикаменти, които могат да се предпишат от лекар-специалист. 

 

Поставянето на пейсмейкър се препоръчва при животозастрашаващи сърдечни аритмии, които не могат да се повлияят от прилаганото медикаментозно лечение. И тук има няколко вида системи, които могат да се използват в зависимост от точния вид на нарушението, възрастта и клиничното състояние.