Какво представлява синкопът?

Това е състояние на временна загуба на съзнание, съчетана с намаление на мускулния тонус в резултат от транзиторна глобална мозъчна хипоперфузия (временно намаляване на мозъчното кръвоснабдяване). Той се характеризира с: бързо начало, кратка продължителност и пълно възстановяване.


Има два пика на поява на синкопите – в детска възраст и в юношеска, като най-чести са между 12- и 19-годишна възраст.



Колко вида синкоп има?

Според Европейското дружество по кардиология се различават три вида синкоп: рефлексни, ортостатични и кардиогенни, като първите два вида често се припокриват.


1. Рефлексен синкоп

Рефлексни синкопи, които са най-чести, наричат се още вазовагални синкопи. Характерното за тях е, че се предизвикват от определен „причинител” – тригер, като той може да бъде от най-различно естество. 


Така например синкоп може да възникне в резултат от активиране на някои черепно-мозъчни нерви, което се случва при кашляне, кихане, преглъщане и други. В резултат се провеждат нервни импулси до сърдечносъдовия център в продълговатия мозък, откъдето компенсаторно се активира нервус вагус. Последният предизвиква спадане на сърдечната честота и кръвното налягане и съответно довежда до мозъчна хипоперфузия.


Болката или очакването за болка също може да доведе до активиране на веригата. В този случаи вазовагалният симптом може да възникне и в легнало положение. 


Различните емоции, като страх, гняв, паниката също се броят като отключващ механизъм за възникване на рефлексни синкопи. Тук механизъм е по-сложен и се намесват някои структури от висшата корова дейност, лимбичната система и други. 


Тук се включва и страхът от игли, спринцовки и кръв, койтп е една честа причина за вазо-вагален синкоп – при 13% от синкопите при жените и 3% при мъжете.


При физическо натоварване спада периферното съдово съпротивление и съответно се забавя венозното връщане на кръвта към сърцето. Организмът реагира с активиране на барорецепторите и рефлексния път на нервус вагус, което има като резултат колапс или припадък.


Интересно е, че вазовагалните синкопи са характерни единствено за човека и не се наблюдават при останалите животински видове.

 

За това има няколко обяснения. Човешкият мозък съставлява около 2% от телесното тегло, но за него са наобходими около 20% от циркулиращия обем кръв. За сравнение при жирафите този процент е 1.

 

Освен това мозъкът при човека е изключително метаболитно активен, т.е. нуждае се от голямо количество енергия – около 20% от кислорода и около 25% от глюкозата. В същото време собствените му резерви са много ограничени и достигат за едва 5-6 секунди. Това означава, че човешкият мозък е много чувствителен към намаления кръвен поток – хипоперфузията.


Така синкопът може да се разглежда като защитна реакция на организма. Т.е. при заплашваща или потенциално опасна хипоперфузия настъпва активиране на парасимпатиковите механизми (в частност нервус вагус) и задържане на симпатикусовите.

 

Съвсем естествено със загубата на съзнание и спадане на мускулния тонус, човек пада на земята. Хоризонталното положение на тялото подобрява мозъчната перфузия и съответно довежда до възвръщане на метаболитната активност на мозъка. Т.е. чрез припадъка организмът цели да се „хоризонтира”, така че повече кръв да достигне до главата.

 
Какво е лечението?

При рефлексните синкопи е необходимо внимателно и изчерпателно обяснение на състоянието от страна на лекуващия лекар. Следва да се разясни, че това е защитна реакция на организма и в частност на мозъка и това не е равно на хронично или животоограничаващо заболяване. 


Ако се идентифицира съответния причинител, могат да се вземат мерги за избягването му, с което ще намалее и честотата на колапсите. 
 

Следва продължение...