Първа част на материала можете да прочетете тук

 

Признаци на хиперактивност
Всъщност не свръхподвижността е ключов признак за хиперактивност. Признак е дефицитът на внимание, невъзможността детето да се съсредоточи за по-дълго време и импулсивното поведение. Особеност на централната нервна система обяснява невъзможността тези деца да се концентрират и бързо да „превключват“ от една дейност на друга. Това състояние се отнася към така наречените минимални мозъчни дисфункции, вследствие на микротравми в процеса на раждането или на кислороден глад.
 

 


Други признаци:

  • загуба на играчки, моливи, химикалки, учебни пособия,
  • неспокойни движения,
  • висока обща активност на детето,
  • нежелание да се съсредоточи,
  • детето не може да се упражнява самостоятелно, да изпълни само поставена му задача.

 

Проблемите на хиперактивното дете
Проблемите при хиперактивното дете започват действително след като тръгне на училище. Ясно е, че процесът на усвояване на учебния материал за такова дете е повече от затруднен. Речта на детето е накъсана, то се изразява неправилно, почеркът му е остър, грозен. Интелектът на детето обаче не е засегнат, а даже напротив, в повечето случаи то е по-умно от връстниците си. Изостава в училище, заради това, че не може да внимава, да са концентрира, заради импулсивността си, непрекъсното бърборене в час и непоследователността си.
 

 

Обикновено детето има проблеми със социализацията в групата. Останалите не го приемат и не желаят да играят с него. Много често тези деца изискват висока педагогическа компетентност от страна на преподавателя, за да може той да приеме детето, да го приобщи в класа и да го научи.
 

 

С израстването хиперактивността на детето намалява, но остава неумението му да учи, дефицитът на вниманието. При 15-20 % от случаите тези симптоми остават и при възрастния индивид. Специалисти казват, че тези деца притежават „двойна феноменалност“, така както са буйни, вироглави, шумни и не могат „да застанат на едно място“, така и имат вроден талант в друга сфера. Например, смята се, че от синдром с дефицит на вниманието и хиперактивност са страдали Александър Македонски, Леонардо да Винчи, Моцарт, Бетховен, Пушкин, Бенджамин Франклин, Лев Толстой, Томас Едисон, Айнщайн, Едгар По, Хенри Форд, Ърнест Хемингуей, Пикасо, Уолт Дисни.

 

Правила в помощ на родителите
За да възприеме учебния материал, хиперактивното дете трябва да се обучава по съобразена програма. Необходимо е учебните часове и заниманията да се провеждат на много по-кратки периоди. Занятията да менят постоянно начина на поднасяне на информацията и често да се сменят тематично.
Когато не е възможно подобно организиране на учебните занятия, се препоръчва индивидуална подготовка на детето вкъщи или в малка група.
Необходимо е родителите и учителите да се съобразят с особеностите на детето.

 


Съвети:

  • Хвалете детето всеки път, когато е заслужило. Подчертавайте постижението му.
  • Не използвайте думи с негативно значение. „Не“, „не трябва“ и „не може“ са забранени.
  • Говорете сдържано и спокойно. Важно е детето да усеща вниманието ви и положителната ви нагласа към него.
  • Поощрявайте всички дейности, които са свързани със съсредоточаване – четете, писане, оцветяване, рисуване, игра с констуктори и кубични играчки.
  • Въведете дневен режим с точно разграфяване на дейностите за деня.
  • По време на групови занимания е добре детето да има един партньор. Трябва да се пази настрана от неспокойни, буйни деца. Препоръчително е да се избягват шумните, многолюдни места.
  • Пазете детето от преумора, тъй като тя повишава проявите на хиперактивност.
  • Предоставяйте възможности на детето да изразходва правилно излишната си енергия – запишете го да тренира, извеждайте го всеки ден да играе навън.