Синдромът на Нунан (Noonan) представлява генетично нарушение, което засяга нормалното развитие на редица органи и системи. Най-често се наблюдават лицеви малформации (хипертелоризъм, ниско разположени очи, допълнителни кожни гънки на шията), нисък ръст, гръдни деформации и вродени сърдечни малформации (клапни дефекти, хипертрофична кардиомиопатия, камерни дефекти и др.).


При около 25% от децата със синдром на Нунан се наблюдава някаква степен на умствено изоставане, а при около 50% хематологични нарушения.


Синдромът на Нунан има редица сходни клинични прояви със синдома на Търнър, дори в началото се е смятало, че тези пациенти имат форма на синдома на Търнър. Но в последствие се е установило, че децата със синдром на Нунан имат нормален кариотип.


 

Как се поставя диагнозата?

Диагнозата се основава на типичните морфологични и клинични белези. За потвърждение се провеждат молекулярни генетични изследвания.


При около 50% от пациентите се установява мутация в генът PTPN11, а съответно при 13% и 5 до 17% може се откриват и SOS1 и RAF1 мутации. Идентифицирани са и редица други изключително по – редки мутации.

 

Каква е честотата?

Синдромът се наблюдава с честота около 1 на 1000 до 1 на 2500 живи раждания.


Смъртността и заболеваемостта зависят най-пряко от тежестта на сърдечно засягане. Установен е и леко повишен риск за развитие на злокачествени заболявания. Децата са със забавен растеж и по-ниско тегло спрямо средните стойности за възрастта.

 

През първата година от живота се наблюдават затруднения с храненето, които допринасят за изоставането в растежа. Ако се налагат сърдечни операции наддаването на тегло е още по-затруднено.


Състоянието се установява още при раждането, като с възрастта лицевите стигми стават по-манифестни. Понякога е трудно синдормът да се разпознае само по лицеви малформации, защото при раждането са едва забележими, а с растежа фенотипните белези стават по-ясно различими.


Състояниeто се унаследява автозомно доминантно, като може да се наблюдават и де ново мутации (което означава, че липсва фамилна история за подобни нарушения).


Обичайно бременността протича без отклонения. В някои случаи се докладва за усложнения като полихидрамнион, повишена нухална транслуценция или вродени сърдечни аномалии, които се установяват още пренатално.


В семейството се търсят роднини с вродени сърдечни малформации, умсвено изоставане, нисък ръст и лицеви деформации.

 

Какви са клиничните прояви?

  • Лицеви деформации - наблюдават се различни дефекти, които стават по-силно изразени с растежа.
    • Триъгълна форма на лицето;
    • Хипертелоризъм;
    • Ниско разположени очни цепки;
    • Птоза на клепачите;
    • Стръбизъм;
    • Амблиопия (мързеливо око);
    • Рефрактерни нарушения на зрението;
    • Ниско разположени ушни миди;
    • Висок корен на носа;
    • Допълнителна кожна гънка на шията;

Обичайно се установява комбинация от няколко лицеви дефекта с разностепенно очно засягане;

 

  • Слухови нарушения

В 50%  от случаите се установява прогресивна високочестотна слухова загуба. Установено е, че децата с този синдром имат по-висока долна слухова граница.

 

Следва продължение...

 

Референции:

 

1. Noonan Syndrome Treatment & Management, Author: Margaret M McGovern, MD, PhD; Chief Editor: Luis O Rohena, MD, MS, FAAP, FACMG
2. Nelson Textbook of Pediatrics Elsevier eBook on VitalSource, 20th Edition
by Robert M. Kliegman, MD, Bonita F. Stanton, MD, Joseph St. Geme, MD and Nina F Schor, MD, PhD;