Синдромът на Мюнхаузен (Munchausen by proxy – MSBP), известен в съвременната литература като Factiotious disorder – „фалшива болест” е вид психическо разстройство, при което най-често родител представя детето си за болно.

 

Първоначалното наименование произлиза от Барон Мюнхаузен, който е живял през 18-ти век и е измислял истории за пътувания в различни страни с цел да привлече внимание върху себе си. By proxy произлиза от това, че родителят или човекът, който се грижи за детето, измисля или преувеличава симптоми у него.



Родителят настоява детето му да премине през различни манипулации и изследвания, които често могат да са болезнени, дори понякога да претърпи и оперативна интервенция. Целта е да се събуди съчувствие и специално внимание от околните, каквито получават реално болните деца.


Няма точна статистика за честотата на синдрома. В САЩ обаче се счита, че около 1 на 2500 деца са жертва на такива прояви. Точните причини за това са неясни. Според учените той се дължи на комбинация от биологични и психични фактори, като често родителите са били обект на насилие или неглижиране в детството си. Стресът, семейните и брачните проблеми също могат да стоят в основата на отключването на синдрома.


Синдромът на Мюнхаузен е по-чест при майките, въпреки че може да се прояви и при бащите. Характерно е, че те описват несъществуващи симптоми у детето, за да привлекат внимание. Детето често бива хоспитализирано, като родителят използва това, за да се сближи с медицинския персонал. Той не напуска леглото на детето, обсъжда подробно и задълбочено състоянието му с лекарите, като целта е да изглежда достатъчно загрижен и добър родител. Ако симптомите изчезнат по време на болничния престой и детето се изпише, често родителят го връща след известно време за повторна хоспитализация.  


Родителят може да действа по различни начини, за да покаже, че детето му е болно. В най-леките случаи той просто лъже или си измисля оплаквания. При други обаче е възможно умишлено да компрометира медицински тестове – например да замърсява пробата с урина, да фалшифицира медицински документи или да уврежда умишлено детето чрез различни физически методи – отравяне, задушаване, подлагане на глад, инфектиране и други.

 

Тези деца имат богата медицинска история с множество хоспитализации. Родителят съобщава за разнообразни оплаквания, които често са без връзка помежду си и нямат логично обяснение. Освен това резултатите от изследванията се различават от очакваните при съобщената констелация от оплаквания.

 

Типично е, че детето се влошава само, когато е с конкретния човек, а в присъствието на останалите членове от семейството или обкръжението не се проявяват симптомите.

 

Има анамнеза за смърт на друго дете в семейството или за необичайна или рядка болест. 

 

Как се установява синдромът на Мюнхаузен?

Точната диагноза се поставя много трудно. Необходимо е да се изключат всички възможности за реално заболяване у детето преди да се заключи, че увреждането е измислено или предизвикано умишлено от родителя. Много полезно за ориентиране в ситуацията е да се огледа подробно цялата медицинска документация, да се съпостави със сегашното състояние на детето и резултатите от прегледа и изследванията. 

 

Какво може да се случи с детето?

В някои случаи увреждането от страна на родителя може да ескалира и да доведе дори до фатален изход. Дългосрочната прогноза зависи от степента на увреждане и от времето, което е изминало до поставянето на точната диагноза. Описани са случаи на умствено и физическо изоставане, зрителни нарушения, скелетни нарушения.

 

При по-големите деца, които разбират какво се е случило, може да е налице психологична увреда. Терапевтичният подход е труден, продължителен и изисква много усилия, както от страна на медицинските специалисти, така и отстрана на семейството и близките.