Синдромът на дразномото черво засяга както възрастни, така и деца. Обикновено оплакванията започват в училищна възраст, като се счита, че около 14% от гимназистите и около 6% от учениците в прогимназия проявяват симптомите.

 

Състоянието се характеризира с хронична коремна болка или дискомфорт и нарушена чревна функция без да е налице възпалителна, анатомична, метаболитна или неопластична причина за оплакванията.


 

Какви са причините?

Много проучвания са правени за причината за възникване на синдрома на дразнимото черво, като до момента точна такава все още не е установена. Все по-голямо значение за отключване на заболяването се отдава на чревната нервна система. Счита се, че именно разстройство във функционирането й е причина за възникване на оплакванията. Така например стресова ситуация в семейството или в училище може да бъде отключващ момент.

 

Друга причина за синдрома на дразнимото черво е неправилният хранителен режим. Високото съдържание на мазнини в храната, както и консумирането на газирани напитки, съдържащи голямо количество захари се считат за рисков фактор.

 

Според други учени причината може да се търси още в кърмаческа и ранна детска възраст. Неправилното хранене и захранване тогава може да се отрази на функционирането на храносмилателната система в бъдеще. Алергията към белтъка на кравето мляко, както и лактозната непоносимост увеличават риска от развитие на синдром на дразнимото черво. Фамилната обремененост също е рисков фактор.

 

Какви са симптомите?

Коремната болка е водещото оплакване. Тя е епизодична, коликообразна и обикновено е локализирана в долната част на корема. Често оплакванията преминават при дефекация. Могат да са налице още подуване на корема, газове, дискомфорт.

 

Ритъмът на дефекация също е нарушен, както и консистенцията на изпражненията. Могат да преобладават запекът или диарията или да се наблюдава редуване на запек с диария:

  • При диария изхожданията са воднисти, често могат да са с примеси на слуз. Дефекацията често е съпроводена с болка и чувство ненапълно изхождане.
  • Запекът се проявява с намаляване честотата на изхожданията, а самите изпражнения са твърди.

 

Как се поставя диагнозата?

 

За установяване на заболяването важат критериите Rome III. Те включват задължително:

1. Абдоминален дискомфорт или болка , съпроводени с 2 или повече от следните оплаквания в поне 25% от времето:

  • Облекчаване след дефекация;
  • Промяна в честотата на изхожданията;
  • Промяна в консистенцията на изхожданията.

 

2. Изключване на всички възможни органични причини за заболяването – възпалителна, анатомична, метаболитна или неопластична.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Какво е лечението?

В началото се препоръчва промяна в хранителния режим. При всеки отделен случай трябва да се прецени и установи кои са храните, които водят до обостряне на оплакванията. Като цяло се препоръчва ограничаване приема на прости захари и газирани напитки.

 

Хранителният режим трябва да включва три големи хранения на ден и 2 междинни закуски. Спазването на режим на сън и бодърстване също е от значение. Според възрастта на детето трябва да му се осигурят между 8 и 10 часа сън на ден.

 

Фибрите в храната са с противоречив ефект. При някои деца, главно тези, при които основното оплакване е свързано със запек, те могат да имат положителен ефект. Пробиотиците се счита, че имат положителен ефект при повлияване на симптомите. Проучванията при това терапевтично поведение все още не са достаъчно задълбочени.

 

Болката се повлиява посредством различни методи – поведенческа терапия (главно обучение за справяне в стресови ситуации), ментови бонбони, спазмолитици, а в по-тежките случаи могат да се включат и трициклични антидепресанти.