Ролята на имунизациите в световен мащаб е огромна, особено през последните години. Те осигуряват адекватна защита срещу редица животозастрашаващи заболявания. Особен напредък в технологично отношение е създаването на френската шествалентната ваксина Hexacima/Hexyon. Ваксината е одобрена за употреба в Европа през 2013 г., като за Западна Европа е известна под името Hexyon, а в Източна Европа се разпространява под наименованието Hexacima.

Какво представлява Hexacima?

Hexacima e комбинирана ваксина срещу: дифтерия, тетанус, коклюш, хепатит Б, полиомиелит и Haemophilus influenzae тип b.


Поставя се мускулно, в предната част на бедрото или делтоидния мускул (при деца над 15-месечна възраст). Използва се за първична и бустер ваксинация.

 

Според актуалния към момента задължителен имунизационен календар в България, имунизацията се извършва в три последователни приема: втори, трети и четвърти месец. Между приемите трябва да има минимален интервал от 4 седмици.

 

На шестнадесетмесечна възраст, се извършва реимунизация срещу дифтерия, тетанус, коклюш полиомиелит и Haemophilus influenzae тип b. Съществуват различни схеми, в които могат да се комбинират шест- и петвалентна ваксина, в зависимост от това дали е приложена ваксина срещу хепатит B при раждането. Личният лекар на детето оценява общото състояние, наличието на придружаващи заболявания и други външни фактори, които биха наложили промяна в определените срокове за имунизация.

Какво трябва да знаем за ваксината?

Най-голямото предимство на шесткомпонентната ваксина е, че се осигурява достатъчно силен имунен отговор срещу 6 заболявания едновременно. Това редуцира посещенията при лекар по повод имунизация и улеснява родителите в грижата за детето.

Комбинирането на 6 ваксини в една редуцира броя на убожданията и повишава склонността на пациентите да съдействат за осъществяване на имунизациите.

 

От какво предпазват отделните компоненти?

1. Дифтерията - въздушно-капкова инфекция, която се причинява от Corynebacterium diphteriae

Живее и се размножават в лигавицата на горните дихателни пътища и по наранена кожа. В хода на възпалението на засегнатите места се образува плътен фибринозен налеп, който се отделя трудно с последващо кървене. Бактериите образуват и екзотоксин, който се резорбира от подлежащите тъкани и се разпространява в организма. Засягат се най-вече надбъбреците, бъбреците, сърцето, черен дроб и нервна система.

Обичайно се установяват висока температура, затруднено и болезнено преглъщане, подути лимфни възли, и лаеща кашлица. При развитието на усложнение настъпват затруднено дишане, нарушено зрение и говор.

2. Тетанус - остро инфекциозно заболяване, причиняващо се от Clostridium tetani

След попадане в организма, бактерията образува токсин, който води до появата на спазми на различни мускулни групи. Основен източник, на клостридия са тревопасните животни, а заразяването става при контакт на наранена кожа със замърсена почва, повърхност или предмет. Средно десетина дни след попадане на бактерия в кожата постепенно се появяват локални оплаквания – мравучкане и „чувство за изтръпване“, а в следващите дни се наблюдава повишен мускулен тонус, мускулна ригидност, и настъпва спазъм на дъвкателната мускулатура. В последната фаза се появяват и тетанични гърчове.

3. Коклюш, известно още като магарешка кашлица

Представлява въздушно-капкова инфекция, която се дължи на Bordatella pertussis. Най-често се засягат деца в ранна кърмаческа възраст (до около 6 месеца), както и тези от 11 до 18 месеца. Заболяването протича в две фази – първа наподобяваща типична вирусна инфекция, с хрема, кашлица и лека температура. До две седмици настъпва пароксизмалния стадий, при който предимно нощно време, водещото оплаване е кашлица (къси кашлични пристъпи), след което идва шумно вдишване (реприз). Могат да се наблюдават до около 30 кашлични пристъпа на ден.

 

(Към втора част Шествалентна ваксина - каква е ролята на отделните компоненти. Продължение)