От какво предпазват отделните компоненти на шествалентаната ваксина - хемофилусни инфекции, полиомиелит и хепатит Б (Към първа част на материала).

 

Хемофилус инфлуенце, (H. influenzae)


Хемофилус инфлуенце представлява значим патоген, който е честа причина за различни инфекции сред децата. Най-често причинява среден отит, възпаления на очите и синусите.


H. influenzae тип b, се свързва с тежки инвазивни инфекции – пневмония, менингит, животозастрашаващ епиглотит, сепсис, септичен артрит. Той е сред най-честите причинители на бактериален менингит в детска възраст. За САЩ преди въвеждането на редовната ваксина са отчитани тежки хемофилусни инфекции при 130 на 100 000 деца, след това броят им се редуцира до 1 на 100 000 деца.


Симптомите на инфекцията могат да бъдат разнообразни в зависимост от предимно засегнатия орган. Обичайно се развива след прекарана вирусна инфекция.

  • При наличие на среден отит се наблюдават проблеми със съня, неспокойствие, повишена температура, децата често си пипат или дърпат засегнатото ухо, възможно е да има изтичане на секрет от ухото, вестибуларни смущения, загуба на слух, силна болка в ухото и загуба на апетит.
  • Конюктивитът представлява възпаление на конюнктивата (фина мембрана която покрива клепачите и окото). Симптомите включват зачервяване на очите, сърбеж, сълзене, гноевидна секреция, фоточувствителност.
  • Синузитът е възпаление на околоносните кухини, наречени синуси. При по-малките деца протича с продължителна секреция от носа (повече от 10 – 14 дни), постепенно секретът става гъст жълтеникав или зелен. Най-често има кашлица през нощта и се наблюдава периорбитален оток. По-големите съобщават за главоболие, болка около очите и над бузите. Налични са секрети по задна фарингеална стена, кашлица, лош дъх и течащ нос(повече от 2 седмици). Детето може да има повишена температура, сухота в устата и периорбитален оток след ставане от сън.

 

Полиомиелит

Вирусът на полиомиелит е изключително заразен и принадлежи към групата на ентеровирусите!

Разпространението му е силно ограничено в резултат на имунизационната програма. Вирусът е напълно ерадикиран (отстранен) в три региона на СЗО – Американски, Европейски и Тихоокеански. В България все още периодично се наблюдават ограничени епидемични взривове, във връзка с емигрантски потоци и туристически пътувания. Ваксината срещу полиомиелит използва убита компонента. Заболяването е все още разпространено предимно в Азия и Африка.

 

Разпространява се предимно по фекално-орален път, като най-често боледуват деца до 4 години. Проявява изключителен афинитет към нервната тъкан, като се засягат най-вече мотоневроните в предните рога на гръбначния мозък.

  • По-голямата част от заразените (около 95%) нямат никакви симптоми;
  • Малка част развиват една от двете непаралитични форми:
  • Леки грипоподобни симптоми (4-8%);
  • Асептичен менингит (1-2%);
  • Паралитичната форма се наблюдава при много малка част от заболелите деца (под 0,1%). По-често първоначално развиват асептичен менингит, след който оздравяват, но след 2-3 дни настъпва влошаване с температура и поява на вяла парализа;

Хепатит Б, (HBV)

Острите вирусни хепатити се причиняват от хепатотропни вируси („прицелният орган“ е черният дроб), имат сходна клинична картина и множествени начини на заразяване. Вирусът на хепатит B представлява изключително устойчив на външните условия ДНК – вирус. Издържа до шест месеца на стайна температура и е чувствителен на дезинфектанти, които съдържат хлор и спирт. България се намира в зона на средна епидемичност, тук се откриват от 3 до 7% aнтигенни носители.


Вирусът се отделя с всички секрети – слюнка, урина, фекални маси, влагалищни секрети, сперма, кръв и кръвни продукти. Заразяването става по парентерален, контактно-битов, полов и вертикален път(от плода на майката). Инкубационният период може да варира от месец до около шест месеца.


Клинично се наблюдават три периода:

  • Преди появата на жълтеницата (1 до около 3 седмици) са характерни наличието на гадене, повръщане, отпадналост, болки по стави и алергични обриви.
  • През периода на жълтеницата (2-6 седмици) се наблюдава характерното пожълтяване на склери, лигавици и кожата. Черният дроб е увеличен, изпражненията са ахолични(обезцветени), а урината е тъмна. Наблюдават се ниски стойности на артериално налягане и забавен пулс.
  • Реконвалесцентен период (период на възстановяване, 2 – 6 месеца) - след изчезване на жълтеницата, се възвръща апетита, а черният дроб възстановява своите размери и консистенция.

Освен класическото трифазно протичане, е възможно също така да се наблюдават от напълно асимптомни форми до изключитлно тежката остра фулминантна форма.