Какво представляват сезонните алергии?
Сезонните алергии, най-често се свързват със сенната хрема и се изразяват в реакция на организма, към инхалаторни алергени, като полени и мухъл, което води до развитието на сезонен алергичен ринит. Те се проявяват и обострят през онова време на годината, в което конкретни дървета, треви или плевели започват да цъфтят или когато мухълт освободи спори във въздуха.
При децата с генетична предразположеност, контактът с тези алергени, води до отключване на сезонни алергии. Алергичният ринит, рядко остава единствена проява на алергичното възпаление на дихателна система. Обикновено тези деца са по-реактивни и е възможно да проявят и други форми на алергии. При 50% от случаите се последва от бронхиална астма, а при 80% от болните с бронхиална астма има и прояви на алергичен ринит. Възможно е да се установи алергия и към други антигени-акари в домашен прах, котки, кучета или други животни с козина или пера.
Освен сезонните форми съществува и целогодишен алергичен ринит, който се дължи на битови алергени и замърсители.
За да се развие алергичен ринит е необходимо да има първоначално излагане и контакт с алергена, при което се осъществява сенсибилизация, а при повторен контакт се проявява свръхчивствителност. Развива се алергична реакция от първи тип, която е Ig E-медиирана и води до мастоцитна дегранулация и едновременно освобождаване на голямо количество инфламаторни медиатори. За да се осъществи сенсибилизация е необходим продължителен контакт с антигена. Сенсибилизацията към алергени от бита, предвид по-интензивната експозиция, може да се развие и преди 2 годишна възраст. Равитието на чувствителност към алергени на открито(полени), обикновено се случва между 3-5 годишна възраст. Средната въраст за поява на сезонен алергичен ринит е 9-10 години.
Какви са клиничните прояви?
Полените и мухълът сами по себе си са безобидни, но при контакта на алергично дете или възрастен с алергия към тях, ги възприема като опасен антиген и реагира с освобожадаване на големи количества хистамин и други медиатори на възпалението. Засягат се предимно лигавицата на горни дихателни пътища, което обяснява и основните оплаквания. Предвид непрекъснатостта на дихателната лигавица, която тапицира носни ходове, параназални синуси, ринофаринкс, трахеята и бронхите са възможни различни прояви:
- Течащ или запушен нос, постназален дрип;
- Рецидивиращи епизоди на свиркащо дишане;
- Сърбеж, който засяга небцето, носа, очите, ушите;
- Хъркане;
- Честа сухота в гърлото;
- Суха дразнеща кашлица;
- Главоболие;
Как се поставя диагнозата?
Преглед и оценка на общото състояние. За поставянето на диагнозата обикновено е необходимо време. Най-често първоначалната диагноза е вирусна инфекция, при задържане на оплакванията над 10 дни и при наличие на фамилна обремененост трябва да се помисли за алергичен ринит.
В диференциално-диагностичен план следва да се разграничи от: назални полипи, аденоидна вегетация, чуждо тяло, девиация на септума. Задължително е да се изключат някои сериозни заболявания като: бронхиална астма, екзема, мукувисцидоза, при които алергичният ринит е клинична проява.
Лабораторни изследвания. При наличието на характерна история на заболяването, не са необходими допълнително лабораторни изследвания. В случай на необходими уточняващи изследвания се провеждат:
- Кожно-алергични проби – скарификационна проба и прик тест. Изследването цели провокиране на микроалергична реакция, на конкретен кожен участък. При сенсибилизираните пациенти се появява локална кожна алергична реакция. Изисква се спазването на определени правила преди и по време на провеждането;
- Изследване на алерген-специфични IgE - при подозиране на конкретен алерген;
- Серумно ниво на IgE - изследването е неспецифично и с по-ниска чувствителност от скарификационната проба;
- Назален смив;
- Образни изследвания - обикновено не се налагат, освен ако не се подозира синузит;
Всяко изследване има своето място в диагностиката на алергичния ринит, назначаването и тълкуването на резултата трябва да се извършва само от лекуващия лекар.