Какво представляват сезонните алергии?

Сезонните алергии, най-често се свързват със сенната хрема и се изразяват в реакция на организма, към инхалаторни алергени, като полени и мухъл, което води до развитието на сезонен алергичен ринит. Те се проявяват и обострят през онова време на годината, в което конкретни дървета, треви или плевели започват да цъфтят или когато мухълт освободи спори във въздуха.


При децата с генетична предразположеност, контактът с тези алергени, води до отключване на сезонни алергии. Алергичният ринит, рядко остава единствена проява на алергичното възпаление на дихателна система. Обикновено тези деца са по-реактивни и е възможно да проявят и други форми на алергии. При 50% от случаите се последва от бронхиална астма, а при 80% от болните с бронхиална астма има и прояви на алергичен ринит. Възможно е да се установи алергия и към други антигени-акари в домашен прах, котки, кучета или други животни с козина или пера.



Освен сезонните форми съществува и целогодишен алергичен ринит, който се дължи на битови алергени и замърсители.


За да се развие алергичен ринит е необходимо да има първоначално излагане и контакт с алергена, при което се осъществява сенсибилизация, а при повторен контакт се проявява свръхчивствителност. Развива се алергична реакция от първи тип, която е Ig E-медиирана и води до мастоцитна дегранулация и едновременно освобождаване на голямо количество инфламаторни медиатори. За да се осъществи сенсибилизация е необходим продължителен контакт с антигена. Сенсибилизацията към алергени от бита, предвид по-интензивната експозиция, може да се развие и преди 2 годишна възраст. Равитието на чувствителност към алергени на открито(полени), обикновено се случва между 3-5 годишна възраст. Средната въраст за поява на сезонен алергичен ринит е 9-10 години.

Какви са клиничните прояви?

Полените и мухълът сами по себе си са безобидни, но при контакта на алергично дете или възрастен с алергия към тях, ги възприема като опасен антиген и реагира с освобожадаване на големи количества хистамин и други медиатори на възпалението. Засягат се предимно лигавицата на горни дихателни пътища, което обяснява и основните оплаквания. Предвид непрекъснатостта на дихателната лигавица, която тапицира носни ходове, параназални синуси, ринофаринкс, трахеята и бронхите са възможни различни прояви:

  • Течащ или запушен нос, постназален дрип;
  • Рецидивиращи епизоди на свиркащо дишане;
  • Сърбеж, който засяга небцето, носа, очите, ушите;
  • Хъркане;
  • Честа сухота в гърлото;
  • Суха дразнеща кашлица;
  • Главоболие;

Как се поставя диагнозата?

Преглед и оценка на общото състояние. За поставянето на диагнозата обикновено е необходимо време. Най-често първоначалната диагноза е вирусна инфекция, при задържане на оплакванията над 10 дни и при наличие на фамилна обремененост трябва да се помисли за алергичен ринит.

 

В диференциално-диагностичен план следва да се разграничи от: назални полипи, аденоидна вегетация, чуждо тяло, девиация на септума. Задължително е да се изключат някои сериозни заболявания като: бронхиална астма, екзема, мукувисцидоза, при които алергичният ринит е клинична проява.


Лабораторни изследвания. При наличието на характерна история на заболяването, не са необходими допълнително лабораторни изследвания. В случай на необходими уточняващи изследвания се провеждат:

  • Кожно-алергични проби – скарификационна проба и прик тест. Изследването цели провокиране на микроалергична реакция, на конкретен кожен участък. При сенсибилизираните пациенти се появява локална кожна алергична реакция. Изисква се спазването на определени правила преди и по време на провеждането;
  • Изследване на алерген-специфични IgE - при подозиране на конкретен алерген;
  • Серумно ниво на IgE - изследването е неспецифично и с по-ниска чувствителност от скарификационната проба;
  • Назален смив;
  • Образни изследвания - обикновено не се налагат, освен ако не се подозира синузит;

Всяко изследване има своето място в диагностиката на алергичния ринит, назначаването и тълкуването на резултата трябва да се извършва само от лекуващия лекар.