Гнойният или септичен артрит на тазобедрената става представлява хематогенна, бактериална инфекция, която може да засегне всяка възраст. По правило обаче заболяването е най-често в кърмаческа и ранна детска възраст - в първите 4 години. 


Причината е, че в тази възраст епифизата на костта не осигуряват необходимата защитна бариера, за да предотврати евентуално разпространение на инфекция. Така тази зона се превръща в „слабо място” и входна врата на бактериалните причинители към иначе херметически затворената и стерилна става. Гнойният коксит може да възникне и в резултат от първично развил се остеомиелит. 


Клинична картина


Най-честият бактериален причинител е Staphylococcus aureus. Симптомите в около 90% от случаите са неспецифични - повишена телесна температура и нарушение в общото състояние. При кърмачетата често се среща отказ от храна, както и силен, „болезнен” плач при всеки опит за пасивно или активно движение в тазобедрената става, например при всяка смяна на памперс. По принцип абдукцията в тазобедрената става е по-болезнена от аддукцията, тъй като в първия случай ставната капсула се разширява. При по-големите деца се среща „щадене” на ставата, куцане, отказ от ходене.


Диагноза

Гнойният артрит на тазобедрената става представлява абсолютно спешно състояние, изискващо своевременна диагностика и лечение, тъй като в противен случай бързо се стига до деструкция на тазобедрената става и растежната зона на костта. Това може да се избегне, ако лечението започне в рамките на първите 4 дни след появата на симптомите.

 

При съмнение за септичен артрит на тазобедрената става следва в бърз порядък да се проведе ставна ехография. Успоредно с това следва да се изследват факторите на възпалението – минимум С-реактивен протеин, левкоцити с диференциално броене и СУЕ. Трябва да се има предвид, че при кърмачета, дори при масивно ставно засягане, много често кръвните изследвания могат да покажат минимални или дори никакви отклонения. 


Лечение

При ехографски доказан ставен излив и висока възпалителна активност в кръвните изследвания, насочващи потенциално към септичен артрит, следва да се извърши веднага пункция на тазобедрената става.

 

В случай, че пунктатът макроскопски е гноен, следва директно да се пристъпи към оперативно лечение, при което гнойната колекция се евакуира. Пунктатът се изпраща за лабораторен анализ и микробиологично изследване, като допълнително се вземат и хемокултури.

 

Съвременният подход включва пункция на тазобедрената става в условията на аналгоседация, за да може при доказване на гноен ставен излив веднага да се пристъпи към оперативно лечение, без да се налага повторна аналгоседация/наркоза и да се губи допълнително време.

 

Постоперативната антибиотична терапия следва да започне с цефалоспорини от 2 генерация, като след излизане на резултатите от микробиологичните посявки, при необходимост тя трябва да се преоцени. Антибиотичното лечение е продължително, между 4 и 6 седмици. 


Прогноза

Раздвижването в тазобедрената става следва да започне в скорошен порядък, след извършване на оперативната интервенция, за да се избегне развитието на ограниченя в обема на движение.

 

В резултат от заболяването могат да се наблюдават нарушения в растежа на костта, а оттам и в походката, а и в цялостния опорно-двигателен апарат на детето. Поради това се препоръчва стриктно проследяване в дългосрочен аспект и при необходимост вземане на необходимите ортопедични мерки, за да се ограничат неблагоприятните последствия.

 

Използвана литература:
1. Agarwal A, Aggarwal AN: Bone and joint infections in children: Septic Arthritis. Indian J Pediatr 2016; 83: 825–33 CrossRef MEDLINE
2. Agarwal A, Aggarwal AN: Acute hematogenous osteomyelitis. Indian J Pediatr 2016; 83: 817–24 CrossRef MEDLINE
3. Grill T, Rustler T: Spätfolgen der Säuglingskoxitis. Orthopäde 1997; 26: 848–57 CrossRef MEDLINE
4. Leitlinie Bakterielle Gelenkinfektionen 2014: www.awmf.org/uploads/tx_szleitlinien/012–010l_S1_ Bakterielle_Gelenkinfektionen_ 2014–06-abgelaufen.pdf (last accessed on 27 May 2019).
Rutz E, Brunner R: Septic arthritis of the hip—current concepts. Hip Int 2009; 19: 9–12 CrossRef MEDLINE
5. Stutz G, Gächter A: Diagnostik und stadiengerechte Therapie von Gelenkinfekten. Unfallchirurg 2001; 104: 682–6 CrossRef MEDLINE