Ротаврусната инфекция е с голяма социална значимост. Това се определя от повсемесното разпространение на вируса, лесното заразяване и вероятността заболяването да протече в тежка форма, налагаща болнично лечение.

 

Клинично проявената форма на инфекцията показва възрастова зависмост. От ротаврусен гастроентерит боледуват деца от 6 месечна до 5-годишна възраст. Новородените са предпазени от заболяване чрез трансплацентарно преминалите антитела от майката. Опасен перод по отношение на тежко протичане е интервалът от 6-тия до 24-тия месец.


 

Поставянето на диагноза ротаврусен гастроентерит не трябва да предизвиква паника. Факт е, че над 95% от децата до 5-годишна възраст са прекарали под някаква форма инфекцията.

 

Огромна част от инфектираните деца прекарват инфекцията безсимптомно или леко. Само при сравнително малък процент от тях заболяването разгръща пълната си клинична картина и довежда до хосптализация.

 

В Европейския съюз ежегодно се регистрират над 3 милиона случая на ротавирусен гастроентерит.

 

Причинителят на заболяването е силно устойчив във външна среда РНК вирус.

 

Ротавирусите се отделят с фекалиите в огромно количество. В 1 милилитър фекална маса има милиони вирусни частици, а само 10 са достатъчни да предзвикат заболяване. Заразяването става чрез замърсени храни, води, ръце, предмети и повърхности.

 

Пикът на заболеваемост е през есенно - зимния период, когато хората се събират в затворени помещения и са в по-продължителен тесен контакт помежду си.

 

Навлезлите през устата ротавируси се придвижват с храната до тънкото черво. Там те се размножават в клетките, покриващи лигавицата на червото.

NEWS_MORE_BOX

 

 

Три са основните патогенетични механизми, предизвикващи диарийния синдром. Той е главната проява на ротавирусния гастроентерит.

 

Ротавирусте разрушават ензимите, разграждащи лактозата. Тези ензими нормално са локализирани по повърхността на лигавичните покривни клетки, в които се размножава вируса.

 

Резултатът е невъзможност да се разгради лактозата в млечните продукти. Натрупаната в чревния лумен лактоза извлича течност към себе си и предизвиква осмотична диария.

 

Този патогенетичен механизъм е в основата на едно от усложненията на ротавирусния гастроентерит – вторично нарушеното всмукване на въглехдрати. Това усложнение настъпва по правило при всички развили клнично манифестна форма на заболяването.

 

Вторият патогенетичен механизъм се дължи на специфичен вирусен белтък, индуциращ повишена секреция на инфектираните клетки.

 

Третият механизъм на предизвкване на диариен синдром е активиране на вегетативната нервна система. Това рефлектира върху повишена секреция на вода и електролити и заслена перисталтика.

 

Диарията понякога е единственият симптом на заболяването. Изхожданията са воднисти, с кисела миризма. Израз на ускорената перисталтика е куркането на червата. Коремните болки са умерени и не са водещи в клиничната картина.

 

В повечето случаи заболяването започва остро с диариен синдром и леко повишена телесна температура. Повръщането е характерен ранен симптом и е важен от диагностична гледна точка.

 

Най-опасното усложнение на дарията е дехидратацията на организма, която настъпва с нея. Именно дехидратацията при тежките форми е причината за постъпване в болнично заведение.

 

Ако гастроентеритът е проявен в своята лека форма, и детето не е прието в болница, важно е даването на течности, които да запълнят образуващия се воден дефицит. Ранното захранване също е абсолютно наложително.

 

Ротавирусният гастроентерит е самоограничаващо се заболяване и продължителността му обикновенно е около 5 дни.

 

В България има ротавирусни ваксини, които са препоръчителни.