С настъпването на есента постепенно започва да намалява продължителността на деня, променя се ъгълът, под който слънчевите лъчи падат върху земната повърхност и започват да се появяват все по-студени дни. Всичко това има своите негативни ефекти върху здравето на детето, като е важно да предвидим какви последствия може да има липсата на слънце. През есенно-зимния период, поради ограниченото излагане на директна слънчева светлина и редица други фактори, се задълбочава дефицита на жизненоважния витамин Д.


Витамин Д взема участие в метаболизма и абсорбцията на редица минерали в човешкия организъм. Има основна роля в усвояването и метаболизма на калций и костната минерализация, както и фосфатната и магнезиевата обмяна. Стимулира експресията на протеини, отговорни за калциевата абсорбция в чревната стена. При ниски нива на витамин Д се стимулира освобождаването на паратиреоиден хормон, който от своя страна е свързан с мобилизация на калции от кости. Продължителната резорбция на калций от костите води до развитие на рахит.


Адекватните нива на витамин Д също така спомагат за редуциране на риска от автоимунни заболявания, инфекции, диабет тип 2, както и диабет тип 1 при деца.



Витамин Д се синтезира при изложение на кожата на ултравиолетова светлина. При престой от 10 до 15 минути на директна слънчева светлина може да се генерират от 10 000 до 20 000 IU витамин Д. Този процес зависи от редица фактори като: пигментация на кожата, сила на слънчевото греене и ъгъл, под който падат лъчите, площ на огряваната кожа. Поради всички тези особености е невъзможно да се предвиди точно какво количество витамин Д ще бъде синтезиран от всеки човек. При деца с тъмен тен на кожата може да е необходимо до 10 кратно по-дълго време на огряване, за да се синтезира същото количество, като при деца със светла кожа.

 

Препоръките за всички кърмачета до 6-месечна възраст са да се избягва всякакво излагане на кожата на директно слънчево греене, а за тези до 2 години времето за излагане да е ограничено и то при нанесена адекватна слънцезащита с цел да се намали рискът от развитие на рак на кожата. Междувременно тези забрани създават предпоставка за развитие на дефицит на витамин Д, което същевременно може да бъде избегнато, с адекватни заместващи дози през устата.


Фактори, които повишават риска от развитие на дефицит на витамин Д:

  • Прием на антиконвулсанти;
  • Нарушения в метаболизма на мазнини;
  • По-тъмен цвят на кожата;
  • Изключително кърмене;
  • Недостатъчно излагане на директна слънчева светлина;
  • Ниски нива на витамин Д при майката.

 

Според съвременните гайдлайни и Българското дружество по ендокринология за всички деца с риск за развитие на дефицит на витамин Д е препоръчително да се дава профилактична дневна доза от 0 до 1 година най-малко 400 IU; от 1 до 18 години - най-малко 600 IU/дневно. За постигане на серумно ниво на 25(ОН)D над 30 ng/ml най-малко 1000 IU/дневно.

 

При съмнение за такъв дефицит състоянието се потвърждава с измерване на серумните нива на 25-хидроксивитамин - най-добрият биохимичен маркер за оценка. При възрастни за критични се приемат стойност под 20 ng/ml; за кърмачета и деца няма конкретно фиксирана стойност. В някои проучвания са използвани за долна граница стойност между 15 и 20 ng/ml.

 

Какви са симптомите?

Дефицитът на витамин Д се проявява първоначално с неспокойствие, раздразнителност, резки движения при кърмачето, стряскане по време на сън, повишена потливост, олисяване на тила. Децата са с намален мускулен тонус, страдат от запек, халтави стави. По време на преглед може да се установи краниотабес.

 

В късната фаза настъпват костни изменения: удебеляване на челни и тилни кости, промяна в конфигурацията на главата - капут квадратаум, деформации в гръдния кош, удебеляване на костно-хрущялната част на ребрата, наречено рахитична броеница. Изменения на гръбначния стълб и в линейния растеж на дългите кости с образуването на “рахитични гривни“ в метаепифизарните зони. Най-тежките изменения, които настъпват са плоскорахитичен таз и изкривявания на краката. Нелекуваният рахит води до изоставане в ръста, аномалии в скелета, съзъбието и захапката, астигматизъм и късогледство.