Травма на плексус брахиалис

Травма на плексус брахиалис се случва по-често при голям плод, наличие на раменна дистокия или седалищно предлежание. В по-голямата част от случаите се наблюдава пареза на Ерб, само в 10% е засегнат целият плексус.


Травмите на горен крайник, които водят до засягане на плексус брахиалис са: 


  • Фрактура на клавикулата;
  • Фрактура на хумеруса;
  • Сублуксация на гръбначния стълб;
  • Травма на шиен отдел на гръбначен стълб;
  • Лицева пареза;

Парезата на Ерб е най-често срещаното състояние. Възниква на ниво С5-С6 и води до ограничение в движението на раменната става. Засегнатият горен крайник заема принудителна позиция-аддукция (приведен до тялото), пронация с вътрешна ротация. При изследване се установява липса на рефлекса на Моро, както и бицепсовия и трицепсовия рефлекси от засегнатата страна. Обикновено хватателният рефлекс е наличен. При малка част се наблюдава и придружваща ипсилатерална пареза на диафрагмата.


Парезата на Клъмпки (засягане на С7-8-Т1) е рядко срещана и води до слабост на дълбоката мускулатура на предмишницата - отсъства хвататаелният рефлекс. При засягане на Т1 и симпатиковите нерви на първи торакален нерв, се наблюдава синдрома на Хорнер (миоза-свиване на зеницата, птоза  -спадане на горния клепач и енофталм - хлътване на очната ябълка).

  • Как се поставя диагнозата?

Необходимо е провеждането на образни изследвания на горен крайник и раменна става, за да се уточни има ли фрактури на кости. Извършва се електромиография. Чрез магнитен резонанс се оценя наличието на менингоцеле, както и засягането на корените на гръбначно-мозъчните нерви.

  • Какво е лечението?

Най-важната част от лечението е превенцията на контрактури. Горният крайник се имобилизира през първата седмица, след което се започва раздвижване с пасивни движения в раменната става. 

Оперативно лечение може да се приложи през първата година от живота, като не се препоръчва оперативна намеса в първите 3 месеца.

 

Пареза на диафрагмата

Може да протече с разнообразна клинична картина - първоначално се наблюдава респираторен дистерес, тахидиспнея и хиповентилация. Може да се наложи провеждането на апаратна вентилация. На образните изследвания се наблюдава елевация на диафрагмата, около 80% от лезиите засягат дясната страна, а само около 10% са двустранни.


В повечето случаи въстановяването отнема от 6 до 12месеца. При двустранна пареза на диафрагмата, прогнозата е лоша, а смъртността е висок процент, като това се дължи на продължителната апаратна вентилация, която се налага. Лечението включва оценка на дихателна система, при нужда подпомагане на дишането.

Травма на черепно-мозъчни нерви

Този вид травми се дължат на хиперекстензия и тракция, в комбинация с ротация на главата и шията по време на родовия процес. Тежестта варира в зависимост от степента на засягане на нерва. В някои случаи е възможно да настъпи пълна руптура на нерва.


Едностранните клонове на n.facialis и n.vagus, са най-често засегнати при този вид травма. Рядко състоянието се дължи на инструментално родоразрешение, обикновено настъпват поради компресията при преминаването на главата през сакрума.


Клинично се наблюдава, асиметрия на лицето, с птоза на съответния устен ъгъл, изгладена назолабиална гънка, отворена очна цепка, сълзящо око.


При поставяне на диагнозата трябва да се изключи централно засягане на ядрата на черепно-мозъчните нерви(синдром на Мьобиус), вродена липса на мускули и интракраниална хеморагия.


Възстановяването започва през първата седмица и продължава до няколко месеца. Травматичната пареза отминава и се подобрява, докато при липса на нерв не се наблюдава динамика. По време на възстановителния период трябва да се поддържа адекватно овлажняване на отвореното око, с прилагането на изкуствена сълза на всеки 4 часа.