Дори при правилното водене на раждането и добра оперативна техника е възможно да се получат различни травми при новороденото.1 Изключително податливи са новородените с телесна маса под 2500 г и тези над 4500 г този тип травми се срещат при 2 до 6 % от всички новородени.


Под родилна или родова травма се разбира оказването на механичен стрес по време на раждането. Като в термина се включват също и дългосрочните последици, често изразяващи се в когнитивен дефицит, поради увреждане на мозъка или черепа.


Свръхразтягането на структурите на врата преди излизане на раменния пояс с изразен наклон на главата също може да бъде проблем. В някои случаи симптомите могат да не бъдат явни в началото, което забавя диагнозата във времето.



Промените в мускулатурата на шията постепенно могат да се влошават и дори да се отразят на акта на сучене.


В по-късна възраст компенсаторните промени, с помощта на които тялото се опитва да се адаптира към настъпилите промени може да доведе до изместване на лопатките нагоре, варусен или валгусен тип изкривяване на краката, „потънал“ (наричан още обущарски) гръден кош, тортиколис, изкривяване на гръбнака – най-често сколиоза, както и до изкривяване на ходилата, отразяващо се и върху походката.


Компресията на черепните кости и последващият мускулен спазъм могат да повлияят на кръвообращението с последващи проблеми на ниво нервна система и стойка.

 

Изследвания свързват хиперактивното поведение с родовите травми. Освен това някои студии правят връзка между функционалните затруднения на храносмилателния тракт като диария или запек, както и регургитациите при новородените и бебетата.3


При засягане на т. нар. плексус брахиалис е налице нараняване на група нерви, които произлизат от шийната част на гръбначния стълб и преминават през шията и рамота, като инервират ръката и пръстите. Различават се три типа парализа в зависимост от нивото на засегнатите коренчета - горен, долен и тотален.


При горния тип клиничната изява се представя от характерното положение на ръката – плътно до тялото, вътрешно ротирана, със запазени движения в пръстите. За разлика от това долен тип парализа се свързва с невъзможност за извършване на волеви движения с долната част на ръката. Налични са и сетивни нарушения.2


Лечението на увредите на ниво нерви трябва да започва непосредствено след раждането. То е комлексно и включва медикаментозна терапия с прилагане и на физиотерапия - нивалин по схема и витамини от групата В са част от лечението, като по-леките форми се възстановяват напълно за 3 до 6 месеца.


При усложнено или протрахирано (продължително) раждане може да се наблюдава счупване на кости, най-често ключица. Фрактурата зараства за около 10-20 дни без остатъчни функционални смущения, поради ускорения растеж при новородени. Ако костните фрагменти на ключицата са разместени, се налага специална превръзка за фиксацията им, която може да остане в рамките на 2 седмици.2


При травми на лицевия нерв симптомите се изразяват в липса на контрол върху лицевите мускули на новороденото, което е особено видно при плач, когато се забелязва лицева асиметрия. В повечето случаи тази увреда отшумява с времето, ако родителите са достатъчно настоятелни, поради продължителната физиотерапия и рехабилитация.


Травмите с разкъсване на муслкулни влакна и образуване на хематом най-често засягат musculus sternocleidomastoideus. На мястото на увредата се сформира подутина, а мускулът е в постоянен спазъм. След период от време хематомът се реорганизира, разраства фиброзна тъкан, а муслкулът се скъсява. Лечението се състои отново във физиoтерапевтични процедури, а на по-късен етап и при нужда може да се наложи хирургична корекция.


Библиография:
1.    M. R. Uhing; Management of birth injuries, PubMed;
2.    N. Laroia; Birth Trauma, MedScape;
3.    https://pediatricmalpracticeguide.com/potential-signs-of-a-birth-injury/