Интересно е как сънят, който определяме като едно пасивно действие, в същото време е и високопродуктивно състояние. Като при бебето и детето нуждата от сън е правопропорционално съпоставима с важността на храненето, например.


В същото време сънят, макар смятан за пасивен не е и еднообразен, а се характеризира с протичане на цикли, всеки от които има своето важно значение.


Сънят преминава неколкократно през редица деветдесет-минутни цикли, които се последват от кратки фази на т. нар. РЕМ сън (REM-rapid eye movement). Всеки 90-минутен цикъл се състои от четири отделни фази, като третата и четвъртата се характеризират с делта вълни – дълбок сън.



Тяхната роля е ключова при малки деца, тъй като по време на тях се синтезира и хормонът на растежа. Същевременно пълноценният сън не само има значение за възстановяването, но и за овладяването и справянето със стреса.


Възстановяването на мускулите по време на сън има отношение към последващото горене и усвояване на калории – съответно и може да повлияе върху натрупването на мазнини. Това е и причината при хронично недоспиване организмът да е склонен към натрупване на мазнини.


REM-сънят има силно контрастираща роля за организма от фазите на дълбокия сън с характерни делта вълни в последните фази. При него мозъчната активност е много висока – дори наподобява във висока степен и будно състояние. Налице е категоризация на преживените събития през изминалия ден, като ограничаването на тази фаза от съня води до чувство за намалена концентрация и памет.
Друг важен фактор по време на сън е синтезирането на т. нар. естествени клетки убийци на имунната система – NK клетки.


Като част от подготовката за формиране на здрав и пълноценен сън при детето е от значение още от най-ранна възраст оставянето на тази задачи да се извършва самостоятелно, без помощници, които да го преспиват.


Докато новородените се нуждаят от около 16 часа на денонощие, то при 3-4-месечните продължителността варира около 14-15 часа, а при 6-месечни е нормално бебето да спи цялата нощ, без прекъсвания и с две заспивания през деня.


Новородените често могат да се пробуждат нощем, но по-често следва бързо заспиване, поради което препоръките са да не ставаме при всеки малък звук, а да се действа изчаквателно. Освен това постоянното вдигане, друсане, люлеене, разхождане могат само да привикнат бебето към несамостоятелност, която може да се отрази и на по-трудното заспиване впоследствие. Може вместо това първо да се опита с поглаждане на гърба или гърдите, така че ако бебето или малкото дете се успокоява – да не преминаваме към следващите фази, които по-вероятно ще го доразбудят.


Сутрешната дрямка е по-активна от към REM сън, докато следобедният сън е по-спокоен. След 2-годишна възраст REM сънят съставлява около 20-25% от общия сън, а във възрастта между 2 и 5 години нуждата от сън за детето се равнява на около 12 часа.
Важно е да се отбележи още, че с намаляването на съня през деня не се води до по-продължителен нощен сън. Резултатът от преумората води до раздразнителност и дори много по-трудно заспиване и отпускане за нощен сън.


Според специалистите при 5-годишните деца дори може да бъде пропускан следобедният сън, но все пак е добре да се прави поне един час почивка в тиха стая.


По правило колкото повече рутина и различни видове „ритуали“ се правят преди лягане през първите три години на детето – толкова по-спокойно и уверено става то и така по-естествено възприема дневния и нощния режим.


Така то знае какво да очаква и по този начин изгражда доверие и усещане за сигурност, които са стимул нещата да се случват по установените норми, тъй като в този период те още нямат възможност за логическо мислене и редът ги успокоява.


Колкото по-категорични са родителите за спазването на часа за лягане, толкова по-големи са шансовете детето да свикне да спи само и без оправдания за различни часове за заспиване.


Добавянето на успокояващ предмет е много подходяща част от ритуалите – пример е плюшена играчка или дори любимо одеяло.


Библиография:
1.    Л. Л. Джесън, П. П. Лилард; Монтерсори от самото начало-детето у дома от раждането до тригодишна възраст;
2.    W. Sears, M. Sears; The Baby Book.