Доказана е връзката на дефицита на витамин К с повишения риск от кървене в неонаталния период. В зависимост от времето на възникване, това състояние може да бъде:

  • С ранно начало - в първите 24 часа след раждането. Обикновено е свързано с приема на редица лекарства от майката по време на бременността (антиконвулсанти, туберкулостатици, антикоагуланти др.). Най-добрият начин да се профилактира състоянието е майката да приема витамин К последния месец преди раждането;
  • Класическо кървене при новородено - възниква от 24 час до около седмица след раждането. Обикновено се наблюдава при новородени, които не са получили профилактична доза веднага след раждането. Може да се наблюдава кървене от стомашно-чревния тракт, кожа, нос изключително рядко-мозъчни хеморагии;
  • Късно начало - от 2 до 12 седмица след раждането, рядко може да се наблюдава до 6 месеца. При късните хеморагии повече от половината случаи започват с интракраниално кървене.

Витамин К обобщава няколко мастноразтворими витамина - Menadione Menaquinone и Phylloquinone. Те участват в биохимични реакции, които определят активността на фактори на кръвосъсирването (II, VII, IX, и X), както и protein C, protein S, protein Z.

 


По време на бременността, лимитирано количество витамин К преминава трансплацентарно. След раждането запасите в черния дроб са ограничени и рискът от кървене нараства, тогава новороденото получава първата заместваща доза витамин К.


Стомашно-чревната флора взема активно участие в синтеза на витамин К, при новороденото тя е стерилна. Децата, които са изключително кърмени получават естествена колонизация с лактобацили, които не синтезират витамина. Ако не се проведе профилактика, при тях рискът от поява на кървене е по-висок в сравнение с децата на изкуствена формула (млеката обикновено са обагатени допълнително с витамин К).

 

Как се поставя диагнозата?

Уточняването на състоянието започва с подробно снемане на анамнеза на майката за протичане на бременността, фамилна обремененост, прекарани заболявания и най-вече прием на медикаменти.

 

По време на прегледа повечето новородени изглеждат здрави. Вътречерепно кървене може да настъпи още по време на раждането и да е свързано с тежки усложнения - апнеа, гърчове, шок.


Кървенето от вътрешни органи е трудно да се установи, налага редица образни изследвания и проследяване на състоянието.

Най-манифестно е кървенето от меките тъкани (лигавици, места на травмиране и др.)

 

Лабораторните изследвания, които се налагат са пълна кръвна картина, хемостаза и оценка на чернодробна функция.

  • От хемостазеологичните изследвания се установява удължено протромбиново време, със стойности на тромбоцитите (Plt) и фибриноген около нормата.
  • При наличие на тромбоцитопения (намаление в броя на тромбоцитеите) с удължено APTT, се търси друга подлежаща причина.
  • Не се препоръчва директно изследването на ниво на витамин К в кръвта, тъй като по принцип то е ниско при новородени и не е информативно.

Вътречерепната хеморагия по-често е свързана с други подлежащи причини, като тромбицитопения или неонатален сепсис. Предпочита се уточняване с магнитен резонанс, тъй като това е най-безопасното и информативно изследване.

 

Какво е лечението?

При деца с кървене в резултат от дефицит на витамин К, обикновено не се налага оперативно лечение. Може да се наложи консултация с хематолог, както и активно проследяване след изписване у дома.

 

Най-важно е провеждането на профилактика на дефицита. Първата доза се дава още в родилното отделение. Вторият прием на перорален витамин К е в края на първия месец.

 

Каква е прогнозата?

Прогнозата зависи от множество фактори;

  • Гестационна възраст при раждането;
  • Обем на кръвозагубата;
  • Мястото на кървене;

При липса на вътречерепно кървене, прогнозата е добра. Ако е налице интракраниално кървене, последиците зависят от локализацията и обема, като в последствие може да се наблюдават двигателни и интелектуални дефицити.