Риновирусите са виновни в повечето случаи за постоянно течащия нос при децата. И наименованието им идва от гръцки rhin – нос. Риновирусите са едни от основните причинители на настинките при най-малките. Инфекцията може да засегне още гърлото, ушите, синусите, а усложненията й да доведат до пневмония и бронхиолит.
 
Особено податливи на риновирусни инфекции са децата до 2-годишна възраст. Обикновено се прихващат от деца в групи като се предават по въздушно-капков път или чрез контакт директен или посредством общи повърхности и предмети. Заразяването в група при наличие на дете с обилна хрема, което кашля и киха и все още не е способно да поддържа личната си хигиена, трудно може да бъде избегнато, поради което е и препоръката на педиатрите дори само при настинка децата да не се водят в яслата или детската градина. 
 
Риновирусните инфекции са типични за есента и пролетта.
 
Как започва инфекцията? С постоянно течащ нос, с воднисна прозрачна хрема и отекла носна лигавица (запушен нос) два-три дни след заразяването. След ден-два секретът става по-гъст и добива лек кафеникав, сивкав или зеленикав цвят. 
 
Детето често киха, губи апетит, възможно е да се оплаква от болки в мускулите – да е видимо отпаднало, да има главоболие. Впоследствие се възпалява и гърлото и се появява по-осезаема кашлица, не само заради стичащите се в гърлото носни секрети. Характерно е и повишаване на температурата между 38,3 – 38,9 оС.
 
Симптомите й персистират в продължение на седмица и половина – две.
 
Риновирусната инфекция може да даде начало или да протича успоредно с друга инфекция, най-често стрептококова, която засяга сливиците. 
 
Лечението е симптоматично, като се лекува хремата с подходящи капки и се дава температуропонижаващо средство при наличие на повишена температура. Не е препоръчително не само да се прибягва до антибиотици, но и до сиропи за кашлица, освен ако личният лекар на детето не е изписал такъв. 
NEWS_MORE_BOX
 
 
Риновирусните инфекции са опасни за най-малките бебетата, под 4-месечна възраст, тъй като съществува повишен риск от усложнения и развитие на пневмония и бронхиолит.
 
Симптоми, които налагат вторична консултация с лекаря, са: шумно и трудно дишане, неотминаваща кашлица, оцветяване на устните и ноктите в синьо-лилаво, отпуснато състояние на детето, болка в ушите.
 
В повечето случаи риновирусната инфекция минава от само себе си, без да създава други здравословни проблеми. В този период на боледуване и възстановяване на детето е необходимо да му се осигурят добри условия за почивка, много течности и пълноценна храна. 
 
За предотвратяването на настинки трябва да се създаде отрано навикът да се мият често ръцете на детето. Задължително е бебетата под 4-месечна възраст да се пазят от болни възрастни и деца.
 
Заразяването с риновируси при възрастни и големи деца обикновено не е свързано с изява на симптоматика, организмът е устойчив към тях, откъдето и идва недоумението за зарязаване на най-малките - въпреки липсата на оплаквания възрастните стават преносители на инфекцията.