Респираторно синцитиалният вирус (RSV) предизвиква тежко протичащи инфекции на респираторния тракт. Той е типичен причинител на бронхиолит в кърмаческа и ранна детска възраст.

 

Какво е устройството на вируса?


Респираторно синцитиалният вирус е РНК-вирус, който принадлежи към семейството на Paramyxoviridae. Съществуват два серотипа - A и B, които поразяват единствено човека. Вирусът се предава по въздушно-капков път, а инкубационният период е от 3 до 6 дни. Заразеното дете отделя инфекциозния причинител в продължение на 8 дни след началото на заболяването. Вирусът е устойчив в околната среда - напускайки организма, той остава жизнеспособен за дълъг период от време.

 

Майчината кърма не съдържа антитела срещу респираторно синцитиалния вирус и поради тази причина кърменето не защитава детския организъм от заразяване. До края на втората година от живота почти всички деца са изкарали поне една RSV-инфекция. Реинфекциите са често срещани, като по правило протичат по-леко. Заболяването е по-често срещано в зимните месеци, когато възникват и малки епидемии.

 

Какви са симптомите?

Клиничната картина при заболяването зависи от възрастта на детето. През първата година от живота обикновено респираторно синцитиалният вирус предизвиква инфекции на долните дихателни пътища - бронхиолит, пневмония.

 

При новородените и недоносените вирусът може да предизвика паузи в дишането – апнеи, при които дишането спира, детето посинява и се нарушава кислородното снабдяване на тъканите.

 

Бронхиолитът започва обикновено с оплаквания от страна на горните дихателни пътища – хрема и лека кашлица. Телесната температура може да е леко повишена, детето да е по-сънливо, да отказва прием на храна и течности. В следващите няколко дни състоянието му постепенно се влошава. Хремата се сгъстява, секретите придобиват гноевиден характер и предизвикват назална обструкция. Кашлицата става по-честа, като в началото е суха и дразнеща, а впоследствие става дълбока и влажна. Дишането става учестено и затруднено, появява се т.нар. „свирене“ в гърдите, което може да се чуе от разстояние.

 

През втората година от живота инфекцията с вируса води до развитие на обструктивни бронхити. Реинфекциите, независимо от възрастта, протичат леко, като неспецифична инфекция на горните дихателни пътища.

 

Какви са усложненията?

По-тежко протичане се наблюдава при деца с подлежащо хронично белодробно заболяване (например недоносени новородени с бронхо-пулмонална дисплазия), както и при деца с вродени сърдечни малформации с ляво-десен шънт, при които кръвотокът към белия дроб е увеличен.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Как се поставя диагнозата?

Тя се поставя чрез изследване на назофарингеален секрет по метода ELISA, PCR, имунофлуоресценция, както и чрез културелно доказване.

Каква е терапията?

В началото се започва със симптоматична терапия. При наличие на дихателна недостатъчност и ниско насищане на кръвта с кислород се пристъпва към кислородотерапия. Бронхиалната обструкция се лекува чрез инхалаторно приложение на бета-миметици и антихолинергици. Спорно е включването на кортикостериоди към терапията, въпреки че те много често се използват в болнична обстановка. При тежко протичащите случаи се започва инхалаторна терапия с рибавирин.

 

Какво е мястото на профилактиката?

Все още не съществува активна имунизация срещу респираторно синцитиалния вирус. От няколко години е налична пасивна ваксина с моноклонални антитела. Съществуват определени показания за приложение на ваксината. Тя се прилага ежемесечно в зимните месеци от годината при деца на възраст до 2 години, които имат подлежащо хронично белодробно заболяване (например бронхо-пулмонална дисплазия), вродена сърдечна малформация и други.