Сънят е изключително сложна и комплексно регулирана невробиологична система, която едновременно влияе на и се влияе от всички физиологични процеси при децата, както и от околната среда и социокултурните особености. Концепцията за регулиране на съня се основава на това, което обикновено се нарича "модел на два процеса", тъй като изисква едновременното действие на два основни, значително свързани процеса, които контролират съня и бодърстването.

 

Хомеостатичният процес - “процес S" регулира продължителността и дълбочината на съня и се смята, че е свързан с натрупването на аденозин и други стимулиращи съня вещества - “сомногени", каквито са цитокините, по време на по-продължителните периоди, прекарани в будно състояние. Тази динамика в съня изглежда се изгражда по-бързо при кърмачета и малки деца, като по този начин ограничава продължителността на събуждането през деня и осигурява наличието на периоди на дневен сън - дрямка. Те имат важно значение за пълноценното развитие и растеж на децата. Ендогенните циркадни ритми - „процес C“ влияят върху вътрешната организация на съня, времето и продължителността на ежедневните цикли сън-събуждане и регулират предвидимите модели на бодърстване през денонощието.


 

„Главният циркаден часовник“ - биологичен часовник, който контролира моделите на сън-бодърстване при децата и възрастните, при които секрецията на мелатонин е основният биомаркер, се намира в супрахиазматичното ядро във вентралния хипоталамус. В допълнение, "циркадни часовници" присъстват във всички клетки в тялото, които, от своя страна, управляват времевата регулация на множество други физиологични системи - например сърдечно-съдова реактивност, нива на хормони, бъбречни и белодробни функции.

 

Тъй като при децата циркадният часовник е малко по-дълъг от 24 часа, присъщите циркадни ритми трябва да бъдат синхронизирани или „обучени“ към 24-часовия дневен цикъл чрез сигнали от околната среда. Ключово значение от тях има редуването на тъмната и светлата част на денонощието. Светлинните сигнали се предават към супрахиазматичното ядро в мозъка чрез циркадната фоторецепторна система в ретината. Тя е функционално и анатомично отделена от зрителната система. В зависимост от наличието или липсата на светлина, те потискат или активират производството на хормона на съня - мелатонин от епифизата. Циркадните ритми също са синхронизирани от други външни времеви елементи - например време и режим на хранене или събуждане.

 

Нуждата от сън при децата, която се определя като относителното ниво на сънливост или бдителност, изпитвано във всеки конкретен момент в рамките на период от 24 часа, се влияе частично от хомеостатичния сън. Последният, от своя страна, зависи от продължителността и качеството на съня преди това и от времето, прекарано в будно състояние. С този режим на съня взаимодейства и 24-часовият цикличен ритъм, който се характеризира със зависещи от времето периоди на максимална сънливост и максимална бдителност.

 

Наблюдават се два периода на максимална сънливост - един в късния следобед - приблизително между 15:00-17:00 часа и един към края на нощта - около 3:00-5:00 часа сутринта. Определени са и два периода на максимална бдителност - един в средата на сутринта и един вечер, точно преди началото на естествения сън. Това е така наречената “забранена зона”, която позволява поддържане на будното състояние с оглед на режима и качеството на съня.

 

Съществуват значителни последици за здравето, безопасността и капацитета на децата при липса на достатъчен сън. Той е необходим за оптималното функциониране на мозъка и тялото. Бавновълновият сън - SWS, наричан още дълбок сън, е с най-възстановяващ ефект. Той започва сравнително бързо след началото на съня, запазва се при намалено общо време на сън и се увеличава след недоспиване. Тези възстановяващи свойства на съня могат да бъдат свързани с "глимфатичната система", която осигурява изчистването на метаболитни отпадъчни продукти, включително В-амилоид, произведени от нервната активност в мозъка по време на бодърстване.

 

Сънят с бързо движение на очите - REM участва в множество важни мозъчни процеси, включително завършване на жизненоважни когнитивни функции:

  • Консолидиране на паметта;
  • Насърчаване на пластичността на централната нервна система;
  • Защита на мозъка от увреждане.

Достатъчният сън, кото съдържа в оптимален баланс тези две фази, е необходим за ефективното изпълнение на когнитивните функции, както и за емоционалната и поведенческа саморегулация.

 

Референции:

Nelson Textbook of Pediatrics, 21th Edition, Elsevier, 2020