Тревожността при децата не винаги се определя като патологично състояние и може да се наблюдава през различните етапи от живота. Често тя има адаптивен характер. Тревожността има както когнитивен и поведенчески аспект, който се изразява с безпокойството, така и психологически аспект, който се опосредства от функцията на вегетативната нервна система. В други случаи тревожността може да се появи в контекста на тревожни разстройства, които влошават значително качеството на живот и възпретятстват възможността на децата да извършват ежедневните си дейности.

 

Често тези разстройства водят до нарушения на социалните умения и развитието в детска възраст. Това може да е причина за ниска самоооценка и затруднения в обучителния процес в училищна възраст. Тревожните разстройства са най-често диагностицираните психиатрични нарушения в детска възраст, които се наблюдават при 5-18% от децата и честотата им е сходна с тази на други разпространени заболявания, каквито са астмата и диабетът. Тези разстройства често се проявяват в съчетание с други психиатрични нарушения, които водят до нарушаване на способността на децата да се справят с ежедневните дейности. Високите нива на страх, тревожност и стрес през юношеството са рисков предразпологащ фактор за развитие на депресия в зряла възраст.


 

Тревожността при раздяла е една от най-често срещаните в детска възраст. Тя се наблюдава на приблизително 10-месечна възраст и отшумява до достигане на 18 месеца. На 3-годишна възраст по-голямата част от децата вече са способни да възприемат временното отсъствие на родителя или друг близък. Тревожността от раздяла се наблюдава и при децата преди навлизане в юношеството. Момичетата са по-засегнати от момчетата. Това разстройство се характеризира с продължителен и неоправдан страх и притеснение от раздяла с дома или личност, с която детето е изградило стабилна връзка. Симптомите са различни според възрастта на детето.

 

Децата под 8-годишна възраст често изпитват страх при ходене на училище и получават силни и спонтанни опасения да не се случи нещо опасно с родителя. Между 9-12-годишна възраст тази тревожност се изразява с прекомерен дистрес при раздяла с родителя. По-късно, на 13-16 години, тревожността от раздяла се изразява в отказ за ходене на училище и затруднения в учебния процес. Тези разстройства са по-често срещани при деца с ниска психосоциална зрялост. Тревожността при раздяла обикновено се проявява в контекста на съчетание с други разстройства и проява на тикове с различна тежест. Анамнезата за тревожност при раздяла е предразполагащ фактор за развитие на панически разстройства по-късно през юношеството или в зряла възраст.

 

Паническите разстройства представляват синдроми, характеризиращи се с повтарящи се епизоди на значителен страх и дискомфорт, които се проявяват като панически пристъпи. Симптомите на това състояние включват:

  • Сърцебиене;
  • Прекомерно изпотяване;
  • Треперене;
  • Задух;
  • Обърканост;
  • Болка в гърдите;
  • Гадене.

Паническите разстройства не са често срещани преди юношеството. Най-често се проявяват между 15- и 19-годишна възраст. Генерализираното тревожно разстройство при децата се характеризира с появата на нереалистични притеснения за различни събития или дейности за период от поне 6 месеца, в съчетание с наличие на поне 1 телесна проява. Тревожността в случая е насочена към справянето и конкурентноспособността на децата за изпълнение на дейностите в училище или в различни спортни направления. Характерните прояви са следните:

  • Непоседливост;
  • Напрежение в мускулите;
  • Умора;
  • Нарушения в концентрацията и паметта;
  • Раздразнителност;
  • Нарушения в съня.

Децата с генерализирана тревожност често са с висока степен на самоосъзнаване и перфекционистка нагласа. За тях е характерен прекомерен дистрес, който често не е виден за родителите. Генерализираното разстройство обикновено се проявява в контекста на други фобии или панически разстройства. Появата на генерализираната тревожност може да бъде постепенна или внезапна. Момчетата и момичетата са еднакво засегнати, но през юношеството в по-голяма степен се наблюдава при момичетата.

 

Референции:

Nelson Textbook of Pediatrics, 21th Edition, Elsevier, 2020