Синдромът на хиперактивност и дефицит на вниманието е най-често срещаното невро-поведенческо разстройство при деца в училищна възраст. Това е едно от най-проучените състояния, които са свързани с нервното развитие през детството. Характерните прояви са:

  • Затруднена концентрация на вниманието;
  • Нарушен самоконтрол на поведението;
  • Повишена импулсивност;
  • Повишена склонност към разсейване;
  • Непоседливост;
  • Двигателна хиперактивност.

При децата със синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието по-често се наблюдават затруднения в учебния процес и социалните взаимоотношения със семейството, близките и другите деца от обкръжението. Друга характерна особеност е и ниската самооценка при децата. Състоянието често се проявява в съчетание с други емоционални и поведенчески затруднения, както и такива, които засягат езиковите умения и способността за запаметяване. Наблюденията са показали, че това разстройство оказва продължително влияние върху качеството на живот и развитието на детето дори впоследствие през юношеството и в зряла възраст.

 


Често при засегнатите се наблюдават затруднения и нарушения на ефективността в професионалната ангажираност в зряла възраст. Наблюдават се и нарушения в социалните взаимоотношения и повишен риск от поява на антисоциално поведение - например прибягване към употреба на психоактивни вещества, трудност за поддържане на взаимоотношенията, умишлено нарушаване на законите, суицидни мисли и повишен риск от възникване на инциденти.

 

Генезата на състоянието не е еднофакторна. Синдромът на хиперактивност и дефицит на вниманието може да е обща проява на множество комплексни нарушения в мозъчното развитие. Характерно е, че при майките на деца с това състояние се наблюдава повишена честота на усложнения по време на раждане. Рискови фактори за развитие на синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието при децата са тютюнопушенето и приемът на алкохол и различни психоактивни вещества по време на бременност. Друг рисков фактор е и излагането на плода на олово преди и след раждането. Всичко това води до поява на затруднения в концентрацията на вниманието, които са предпоставка за развитие на синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието.

 

Водещо значение за развитие на състоянието има и генетичната предразположеност. Обект на множество проучвания е ролята на гените за допаминовия рецептор 4 - DRD4 и допаминовия транспортер - DAT1. При децата с разстройства на вниманието се наблюдават структурни и функционални аномалии в мозъка. Характерни са дисрегулацията на фронталните подкорови пътища, пониженият мозъчен обем в тази зона и дори цялостно понижаване на мозъчния обем. Наблюдават се и изменения в малкия мозък. Предпоставка за развитие на състоянието са мозъчните травми, които често водят до повишена импулсивност в поведението и затруднена концентрация на вниманието. Психосоциалните елементи от семейната среда също могат да допринесат за развитие на състоянието. Сред тях ключово значение имат финансовите затруднения, домашното насилие и недохранването.

 

Изследванията от ядрено-магнитен резонанс са показали намаляване или дори загуба на симетрията между двете мозъчни полукълба, както и намаляване на мозъчния обем в префронталната кора и базалните ганглии. При децата със синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието се наблюдава понижаване на обема на тези структури с до 5-10%. Друго характерно изменение е нарушението на кръвоснабдяването на стриатума в мозъка. В префронталната кора и базалните ганглии се съдържат множество допаминергични рецептори. Тези открития се използват за основа на допаминовата хипотеза за развитието на синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието. Според нея състоянието е резултат от нарушения във функциите и ефекта на допамина и допаминовите рецептори. При децата с разстройства на вниманието се наблюдават понижени нива на допаминова активност.

 

Състоянието води до множество последствия, които оказват влияние върху развитието и качеството на живот на децата не само в детска възраст, но и през юношеството и впоследствие в зряла възраст. Такива са:

  • Предучилищна възраст - поведенчески нарушения, неволеви наранявания, усещане за липса на родителски грижи и липса на връзка с родителя;
     
  • Училищна възраст - поведенчески разстройства, проява на агресивно поведение, затруднения в учебния процес, затруднения в социолните взаимоотношения;
     
  • Юношество - затруднения в учебния процес, проява на нетърпимост и неприемане от страна на околните, ниска самооценка, прибягване към тютюнопушене, прием на алкохол и психоактивни вещества, антисоциално поведение;
     
  • Млада възраст - затруднения в академичното образование, невъзможност за справяне с ежедневните дейности, затруднения при ежедневна заетост, злоупотреба с алкохол и психоактивни вещества, неволеви наранявания и инциденти;
     
  • Зряла възраст - нестабилност и рязка промяна в настроенията, ниска самооценка, затруднения в социалните отношения, повишена честота на трудови и пътнотранспортни инциденти, затруднения при планиране и изпълняване на различни дейности и ангажименти, злоупотреба с психоактивни вещества и алкохол, затруднения в родителството.

Референции:

Nelson Textbook of Pediatrics, 21th Edition, Elsevier, 2020