Познанията ни за придобиването на речевите умения все повече се развиват. Децата в предучилищна възраст използват значителни математически умения и разбиране на статистически модели, които им позволяват да изучават както езика, така и причинно-следствените връзки между случващото се в заобикалящата ги среда. На 2-3-годишна възраст се развиват уменията за разграничаване на различните фонетични елементи от езика, което позволява на децата да различават родната от чуждоезиковата реч.
Най-значително развитие в езиковите умения се наблюдава в периода от 2 до 5-годишна възраст. През този период лексиката се обогатява от 50-100 до 2000 думи. Структурирането на изреченията преминава през телеграфния модел - например “бебето плаче” до употреба на фрази, които съдържат всички граматически елементи. Установено е, че съществува правило, според което броят на думите, които детето използва в рамките на едно изречение съответства на възрастта - на 2 години то използва изречения от две думи, на 3 години - изречение с по 3 думи и така нататък. До навършване на 2 години детето започва да използва местоименията за собственост - например “моята топка”, прилага глаголи, с които изразява продължителност - “аз играя”, задава въпроси и овладява отрицанието.
На 4 години повечето деца могат да броят до 4 и да използват минало време, а на 5-годишна възраст вече прилагат глаголни времена за бъдеще. Децата в този етап не използват и не разбират метафоричния език, нито преносния изказ. Те са способни да разберат само буквалното значение на думите и употребата на фрази с преносно значение от страна на родителите предизвиква объркване и неразбиране при децата. Важно е да се разграничава езикът - възпроизвеждането на звуци, думи и смислови фрази от речта, която се основава на подлежащите умствени и мисловни процеси, които позволяват да се използва ефективно езика. Възприемането на речта е слабо вариабилно в сравнение с придобиването на експресивните умения - способността детето да изкаже своите мисли, чувства и желания.
Придобиването на речевите умения зависи от усилията, които се полагат от страна на родителите и от богатството на езика, който се използва в заобикалящата среда. Ключово значение има количеството и разнообразието от използваните думи в речта на родителите, която е насочена в общуването с детето, както и от честотата на задаването на въпроси от тяхна страна и стимулирането на упражняването на езиковите умения. Установено е, че децата, които израстват в семейства с финансови затруднения, по-бавно и трудно овладяват езиковите способности, в сравнение с тези, които са израснали във финансово стабилни семейства, за които се смята, че се срещат с по-богат речник по време на развитието си. Въпреки това се счита, че базовите механизми за придобиване на езиковите умения са заложени в мозъка.
Децата не само имитират речта на възрастните около тях, те самостоятелно извличат комплексните граматически правила от използваната реч в тяхното обкръжение и сами изграждат свързани с това хипотези. Доказателството за създаването на тези имплицитни, не ясно изразени хипотези се наблюдават при анализ на граматическите грешки, които децата допускат. Такива са например неправилното формиране на фрази в множествено число - “мой играчки” или неправилната употреба на минало време - “аз видяха приятелите ми”. Речевите умения са пряко свързани с умственото и емоционалното развитие. Изоставането в развитието на речта е един от първите признаци за интелектуален дефицит, наличие на разстройства от аутистичния спектър, неглижиране на детските грижи или малтретиране още в ранна възраст.
Речта има ключово значение за регулиране на поведенческите прояви чрез интернализираната реч на детето, с която то повтаря забраните, които са указани от страна на родителя, първоначално слухово, а впоследствие и мисловно. Речта позволява на децата да изрязат пълноценно чувствата и емоциите си, каквито са гневът и недоволството, което води до това, че те не ги изразяват по-значително чрез поведението и действията си. Като резултат от това наблюденията са показали, че децата, които изостават в речевото си развитие по-често имат неспокойно поведение и други прояви. Развитието на речевите умения е основополагащ фактор за успеха и прогреса на детето в училищните занимания по-късно в училищна възраст. При децата, които са израснали в семейства с финансови затруднения, по-често се наблюдават затруднения в училищното обучение.
Въпреки че придобиването на умения за писане и четене се извършва в училище, основите за успешното им изграждане се полагат в предучилищна възраст. Посредством повтарящата се среща с написани думи, децата изучават различните модели на писане. Допускането на грешки при писането още в ранните етапи от добиването на писмени умения, както и грешките в речта, подчертават, че изграждането на грамотността е активен процес на създаване и анализ на имплицитните хипотези, които децата си изграждат.
Децата, които са израстнали в двуезична среда обикновено имат затруднения и забавяне в придобиването на речевите умения, в сравнение с тези, които са израстнали в едноезична среда. Използването на два езика, обаче, има множество ползи за умственото развитие на децата. По този начин те заучават различните граматични и лексикални особености на двата езика и придобиват едновременно еднакво богатство на лексиката и по двата езика. Децата от двуезични семейства не следват същия ход на придобиване на речеви умения, както тези от едноезична среда, но изграждат различни ефективни модели за изграждане на речта.
Референции:
Nelson Textbook of Pediatrics, 21th Edition, Elsevier, 2020
