Повечето деца се научават да общуват на родния си език без нужда от специфични инструкции или намеса, освен активното участие в социалните отношения с обкръжението. Нормалното развитие на речта и езика се основава на способността на бебето да чува, вижда, разбира, запомня и общува с околните. Бебето също трябва да притежава достатъчно двигателни умения, за да имитира действията, които се съчетават с говора и жестовете.
Говорните умения могат да бъде разделени на няколко основни компонента. Общуването се състои от широка гама действия, поведенчески особености и умения. Фонологията се отнася до правилното използване на звуците на речта с цел образуване на думи, семантиката се отнася до правилното използване на думите, а синтаксисът се изразява в правилното прилагане на граматиката за съставяне на изречения. На по-абстрактно ниво вербалните умения включват способността да се свързват последователно мислите и да се поддържа темата на разговор.
Прагматичните способности включват вербалните и невербалните умения, които улесняват обмена на идеи, включително подходящ избор на език за ситуацията и обстоятелствата и подходящо използване на езика на тялото - поза, контакт с очите, жестове и други. Социалните прагматични и поведенчески умения също имат важна роля в ефективните взаимодействия със събеседниците в общуването – ангажиране на вниманието, отговаряне и поддържане на взаимен обмен на информация.
Прието е езиковите умения да се разделят на рецептивни (слушане и разбиране) и експресивни (говорене) способности. Езиковото развитие обикновено следва доста предсказуем модел и е паралелно с общото интелектуално развитие. Периферната слухова система достига зрялост до 26 гестационна седмица и плодът реагира на и разграничава звуците на речта. Анатомична асиметрия в зоната на мозъка, специализирана за обработката на езика, е налице до 31-та гестационна седмица. При раждането изглежда, че новороденото има функционално организирани невронни мрежи, които са чувствителни към различните източници постъпването на звуковата информция.
Новороденото показва предпочитания към реакция на човешки гласове пред неживи звуци и разпознава гласа на майката, като реагира по-силно на него, отколкото на гласа на непознат. Още по-забележителна е способността на новороденото да разграничава изреченията на своя майчин език, отколкото на чужд език.
Между 4 и 6 месеца бебетата визуално търсят източника на звуци, като отново показват предпочитание към гласа на хората от обкръжението пред другите звуци от околната среда. Способността да се споделя едно и също преживяване и да се изразяват емоциите е от решаващо значение за развитието на по-нататъшни езикови, социални и когнитивни умения, тъй като бебето изгражда и придава специфични значения на своите преживявания.
До 8-9 месеца бебето може активно да показва, подава и сочи предмети. Разбирането на думите често става очевидно на 9 месеца, когато бебето избирателно реагира на името си и изглежда, че разбира думата "не". На 12 месеца много от децата могат да изпълнят лесна молба от 1 стъпка – например „подай ми топката“.
Между 1 и 2 години разбирането на езика се ускорява значително. Малките деца могат да посочват части от тялото по команда, да идентифицират снимки в книги, когато са назовани, и да отговарят на прости въпроси - например „къде е обувката?“. Детето на 2 години може да следва и изпълни команда от 2 стъпки – например „свали обувките си и след това седни на масата“ и може да посочи предмети, описани чрез тяхната употреба - например „подай ми това, от което пием".
До 3-годишна възраст децата обикновено започват да разбират въпросителните думи „кой, какво, къде, защо“. До 4 години повечето деца могат да следят разговора на възрастен. Те могат да слушат кратка история и да отговарят на прости въпроси по нея. На 5-годишна възраст обикновено се изгражда речник от повече от 2000 думи и се развива способността да изпълняване на команди от 3 и 4 стъпки.
Референции:
Nelson Textbook of Pediatrics, 21th Edition, Elsevier, 2020
