Какво е устройството на третата сливица?

Назофарингеалната тонзила, аденоидна вегетация или т.нар. трета сливица се намира в носоглътката, на прехода между носната кухина и фаринкса. Тя, както и останалите тонзили, е изградена от лимфна тъкан. Основната й функция е да защитава организма, като „улавя” патогенните микроорганизми – вируси и бактерии, които човек вдишва или поглъща.

 


За разлика от небните тонзили, които са видими при обикновен преглед на гърлото, излседването на третата сливица става чрез специална техника – т.нар. задна риноскопия или чрез туширане на епифаринкса с пръст.

 

Назофарингеалната тонзила изпълнява важна функция при бебетата и малките деца, като ги защитава от попаднали в организма патогени. С израстването и укрепването на организма, той си изгражда друи методи за защита и постепенно функцията на тонзилите намалява.

 

При децата след 5-годишна възраст аденоидната вегетация започва да се свива и практически изчезва до навлизане на детето в юношеска възраст. В някои случаи обаче третата сливица увеличава размерите си – настъпва хиперплазия. Това се случва при чести, рецидивиращи инфекции. Хиперплазията има приспособителен характер – разрастването на лимфната тъкан подобрява защитните механизми на организма в борбата му с патогенните причинители. Това обаче довежда до развитие на редица оплаквания.

 

Какви са симптомите?

Разрастването на третата сливица, разположена в областта на назофаринкса, води до ограничаване на въздушния поток и затрудняване на носното дишане. Като резултат децата започват да дишат предимно през устата. Това води до редица последици:

  • Хъркане през нощта;
  • Шумно дишане;
  • Развитие на обструктивна сънна апнея – паузи в дишането по време на сън с продължителност няколко секунди;
  • Носов говор;

 

Появява се почти непрекъсната слузно-гнойна секреция от носа, която нощем се стича назад към носоглътката и предизвиква нощна кашлица. Тя понякога е толкова силна, че води и до повръщане.

 

NEWS_MORE_BOX

 

В резултат от разрастването на назофарингеалната тонзила и настъпилата оклузия на носните въздухоносни пътища, се развива т.нар. високо „готическо” небце.

 

Нарушава се и вентилацията на средното ухо, поради ограничаване потока на въздуха през Евстахиевата тръба. Последната свързва средното ухо със задната част на фаринкса. Това довежда до натрупването на секрет в средното ухо, който не може да се дренира и създава благоприятни условия за поселване с патогенни микроорганизми и развитие на чести, рецидивиращи отити.

 

От своя страна това може да доведе до временно или трайно намаляване на слуха. В ранната детска възраст той има ключово значение за речевото развитие. Ето защо нарушенията в слуха могат да окажат трайни последици за формирането на говора.

 

Нарушава се и вентилацията на околоносните синуси и много често разрастването на третата сливица има като последствие възникване на хроничен максиларен синузит.

 

Децата, които имат хиперплазия на третата сливица, изглеждат по типичен начин – формира се т.нар. аденоиден фациес – постоянно отворена уста, изгладени назолабиални гънки, издължено лице, стесняване на горната челюст и горната устна, долната устна се обръща надолу и се уплътнява. Затрудненото носно дишане води до нарушаване на газообмена. Децата стават летаргични, трудно им се задържа вниманието, трудно се концентрират. В по-късна възраст това води до проблеми в училище и трудности при усвояването на материала.

 

Какво е лечението?

В началото се опитва консервативно лечение с прилагане на медикаменти. Ако то е неуспешно или ако разрастването на третата сливица е прекалено голямо и предизвиква тежко изразени симптоми, като обструктивна сънна апнея, намален слух, чести изфекции, се пристъпва към оперативно отстраняване на третата сливица, т.нар. аденоидектомия.