Рахитът се развива в резултат от нарушение на калциево-фосфорната обмяна на организма. Това довежда до промени при минерализацията на костите и изоставане във физическото развитие. Различават се две форми на заболяването – хипокалциемична и хипофосфатемична форма.
 
Хипокалциемичен рахит
 
В основата на тази форма на рахит стои недостигът на витамин D в организма, който стимулира всмукването на калций от тънките черва в кръвта. Недостатъчното му количество възпрепятства този процес, като в резултат от това се понижава серумното ниво на калция (хипокалциемия). В началото чрез активирне секрецията на паращитовидните жлези и отделянето на основния им хормон – паратхормон, се осигурява поддържане на калциево-фосфорната обмяна в организма. Паратхормонът стимулира отделянето на калций от костите в кръвта, както и екскрецията на фосфати чрез урината (хиперфосфатурия). С изчерпването на този компенсаторен механизъм настъпва трайно понижаване на серумния калций – хипокалциемия и серумния фосфор – хипофосфатемия.

Каква е причината?

 
Причините за придобития хипокалциемичен рахит са две - недостатъчният синтез на витамин D в кожата в резултат от недостатъчно излагане на слънчевите лъчи и намален внос на Витамин D.
 
Децата в първите две години от живота са най-уязвими, поради бързия растеж в тази възраст. Редица болестни състояния и прием на медикаменти също могат да нарушат калциево-фосфорното равновесие. Например при заболявания на черния дроб и гастро-интестиналния тракт се намалява абсорбцията на Витамин D и калций в червата. Това се случва и при прием на някои антиконвулсивни медикаменти.
 
Хипофосфатемичен рахит
 
 
Придобитият хипофосфатемичен рахит се среща при недоносени новородени поради понижения внос на фосфати, в резултат на тумурни заболявания, както и при нарушения на бъбречната функция (синдром на Фанкони).
 
Вроденият хипофосфатемичен рахит или „фосфатен диабет“ се развива в резултат от мутация на ген и се предава по наследство. В резултат от този дефект се намалява обратното всмукване на фосфор в бъбреците и той се отделя в голямо количество с урината. Повишеното отделяне с урината довежда до намаляване на серумното ниво на фосфора в организма. Заболяването се проявява още в първите две години от живота на детето.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Какви са симптомите?
 
Рахитът се проявява с промени в скелетната структура в резултат от калциевия дефицит и нарушената костна минерализация. Това се изразява в задебеляване и нарастване на костно-хрущялните пластини (на ръцете, краката, ребрата) с формирането на т.нар. рахитична броеница. Характерно е омекването на тилните и париетални кости на черепа – краниотабес. Краката придобиват формата на т.нар. X-байне. Хипокалциемията довежда до мускулна слабост, намален мускулен тонус, лош контрол при движение на главата. При тежките случаи с по-продължително протичане се наблюдават изоставане в растежа и психо-моторното развитие, могат да настъпят костни фрактури. Децата са предразположени към развитие на инфекции и анемия, кожата им е с блед цвят, имат т.нар. „жабешки“ корем.
 
Как се поставя диагнозата?
 
Използват се някои лабораторни маркери за поставяне на диагнозата. Така например е характерно понижено ниво на калций и фосфати в кръвния серум, както и повишаване нивата на паратхормона и активността на алкалната фосфатаза. Понижено е нивото на калция в урината.
Рентгенологично се доказва нарушената минерализация на скелета, както и деформации на костите.

Каква е терапията?

 
Терапията зависи от вида на рахита. Лечението на хипокалциемичния рахит включва приемане на витамин D, а в някои случаи и на калций през устата. При хипофосфатемичния рахит лечението включва внос на фосфор и витамин D.