Какво представляват пробиотиците?

 

Според Световната здравна организация пробиотиците представляват живи микроорганизми, които приети в оптимално количество оказват благоприятен ефект върху организма. Ефектът на пробиотика зависи, както от вида на бактериите, така и от количеството им.


 

На пазара съществува огромно разнообразие от пробиотични препарати, като с приема им дори се злоупотребява. Основните показания за приема им включват: лечение на остър гастроентерит, лечение на антибиотик-асоциирана диария и превенция от инфекции.

 

1. Остър гастроентерит

 

Острият гастроентерит се дефинира като увеличен брой изхождания (над 3 дневно) с водниста или кашава консистенция, с или без наличие на повръщане и повишена температура. Продължителността на заболяването обикновено е до 7 дни. Заболеваемостта е сравнително висока, особено в летните месеци. При децата най-чести причинители са рота вирусите и норо вирусите.

 

Основната терапия е сиптоматична и включва рехидратация с перорални рехидратиращи разтвори, а при по-тежките случаи – и с венозни вливания. Обикновено се предписват и пробиотици. Важно е да се знае, че те са най-ефективни при водниста диария (обикновено с вирусна генеза) и най-вече в началната фаза на боледуването. Те винаги трябва да се използват като помощно средство на рехидратиращите мероприятия. Научно доказано е, че 3 щама имат ефект при лечение на острите гастроентерити. Това са: Lactobacillus rhamnosus, Saccharomyces boulardii и Lactobacillus reuteri.

 

 

NEWS_MORE_BOX

2. Антибиотик-асоциирана диария

 

Антибиотик-асоциираната диария е усложнение, което настъпва в резултат от лечение с антибиотици при изключване на друга подлежаща причина, която би могла да доведе до диария. Усложненията са по-чести при лечение с антибиотици, които са насочени и срещу анаеробните бактерии. Такива са: клиндамицин, пеницилин, амоксицилин и други. Те сериозно могат да нарушат баланса на чревната микрофлора. Обикновено диарията е лека до умерено тежка. В по-редки случаи може да настъпи по-сериозно състояние с тежка диария, която е предизвикана от Clostridium difficile.

 

При наличие на антибиотик-асоциирана диария мерките, които се вземат, включват: прекратяване на антибиотичния курс (ако това е възможно), смяна на антибиотика или прием на пробиотик. Съществуват противоречиви мнения за това дали е необходимо винаги при прием на антибиотик да се приема и пробиотик. Причината за широката им употреба е доказаната им ефективност и намаляване риска от развитие на антибиотик-асоциирана диария. Само за 2 щама обаче научно доказано, че действат. Това са: Lactobacillus rhamnosus, Saccharomyces boulardii.

 

От друга страна, обикновено диарията е в лека степен и се самоограничава. Затова приемът на пробиотик ненужно оскъпява лечението. Друг въпрос е кога трябва да се приема пробиотикът, така че бактериите да не бъдат унищожени от антибиотика. Няма научни доказателства за това кога е най-подходящият момент. Има някои пробиотични щамове, които са резистентни към приеманите антибиотици (например S. boulardii). Въпреки това обикновено се препоръчва да има поне 2 часа разлика между приема на антибиотика и пробиотика.

 

Не всички пробиотични щамове имат еднакъв ефект и показания за употреба. Хубаво е при предписване на определен пробиотик да се прецени спрямо клиничното състояние на детето и очакваните ползи. Още проучвания са необходими, за да се установи какво е дългосрочното влияние при употребата на пробиотици в детска възраст, както и доколко те са безопасни. Счита се, че при пациенти с компрометиран имунитет, както и при недоносените новородени, употребата на пробиотиците трябва да е с повишено внимание.

 

Следва продължение...