Високата температура при децата се определя тогава, когато стойностите ѝ са равни или надвишават 38 градуса при ректално измерване. При по-високи стойности състоянието се нарича хиперпирексия. Всяко покачване на температурата при децата трябва да се счита за признак на налично заболяване. Телесната температура се контролира от термочувствителни неврони, които са разположени в преоптичния или предния дял на хипоталамуса. Те, както и рецепторите за топло и студено, разположени по кожата и мускулите, отговарят на промените в телесната температура. Отговорът на терморегулацията се изразява в пренасочване на кръвта към различни части на тялото, повишаване или намаляване на потоотделянето, както и поведенчески промени.

 

Различни механизми участват в процесите на покачване на телесната температура. Първият от тях е свързан с действието на външни или вътрешни пирогени, които променят температурния праг в хипоталамуса. Вътрешните – ендогенни пирогени са различните видове цитокини, които са медиатори на възпалението. Различни инфекциозни заболявания, както злокачествените новообразувания и възпалителните заболявания също могат да бъдат причина за повишена температура поради повишаване на производството на пирогени. Като външни пирогени могат да се определят множество външни болестотворни микроорганизми и вируси. Те водят до активиране на макрофагите, които са естествена част от имунната защита и предизвикват производството на ендогенни пирогени.


 

Високата температура е чест повод за клинични прегледи при децата. В някои случаи високата температура може да не е съпътствана от други симптоми, което затруднява диагнозата. Състоянието може да се дължи както на тежки бактериални или вирусни инфекции, така и на самоограничаваща се вирусна инфекция. Причините и оценката на състоянието на пациента зависи от възрастта. При новородени и кърмачета бактериалните и вирусните инфекции често могат да се проявят изолирано. В някои случаи състоянието се съчетава с признаци на системно заболяване, включително:

  • Хипотермия – ниска температура – около 36 градуса или висока температура над 38 градуса;
  • Нарушения в дишането – учестено дишане – тахипнея, респираторен дистрес, апнея;
  • Учестена сърдечна дейност – тахикардия;
  • Отпадналост;
  • Наличие на обрив;
  • Раздразнителност;
  • Цианоза.

При по-големи деца вирусните инфекции са водещата причина за повишаване на температурата. Те се характеризират със сезонни особености и изменения в причинителите. През лятото и ранната есен преобладават ентеровирусите, херпангината, асептичния менингит и други състояния. През късната есен и зимата най-често се наблюдават вирусните инфекции на горните дихателни пътища, каквито са тези, причинени от респираторен синцитиален вирус и H. Influenzae. Освен това се наблюдават и гастроинтестинални инфекции, причинявани от норовируси и ротавируси. Параинфлуенчните вируси са причина за ларинготрахеобронхит, известен още като круп. Той се проявява най-често през есента и пролетта и засяга по-често кърмачетата и по-големите деца. Варицелата също в някои случаи може да бъде причина за висока температура.

 

Бактериалните инфекции често се свързани с повишаване на температурата. Сред честите от тях се наблюдават отит на средното ухо и стрептококов фарингит. Острият отит на средното ухо се характеризира със засягане на тъпанчевата мембрана. Стрептококовият фарингит е характерен за периода късна есен – зима и не е типичен за деца под 3-годишна възраст. Наличието на аускултаторна находка, каквито са хриповете при децата, насочва диагнозата към инфекция на долните дихателни пътища. Такива могат да бъдат бактериалните пневмонии и бронхиолитът. Атипичните пневмонии, които се дължат на инфекции с микоплазми, често се съчетават с отпадналост, главоболие и нискостепенно покачване на температурата. Наличието на болка във врата е признак за дълбока инфекция в тази област. Такива са ретрофарингеалният абсцес, който обикновено засяга кърмачета и малки деца или перитонзиларен абсцес, който е характерен за по-големите деца.

 

Инфекциите на кожата и меките тъкани също могат да се проявят с висока температура. Инфекциите на костите и ставите, каквито са остеомиелитът и септичният артрит, също предизвикват висока температура. Инвазивните бактериални инфекции, каквито са сепсисът и бактериалният менингит трябва да се имат предвид при диагностицирането на деца с неуточнено повишаване на температурата. Други причини за неуточнена висока температура са инфекциозните, ревматологични, автоимунни, онколотични, неврологични, генетични и ятрогенни заболявания. При много деца може да се наблюдава повишаване на температурата поради прием на различни медикаменти и това трябва да се има предвид при диагностициране на неуточнената висока температура.

 

Референции:

Nelson Textbook of Pediatrics, 21th Edition, Elsevier, 2020