Умората в детска възраст е неспецифичен симптом, който често включва различни състояния, вариращи от относително до изразено усещане за умора, мускуна слабост, повишена уморяемост, сънливост или липса на издръжливост. Повишената уморяемост, слабост и умората са понятия, които често се използват неправилно като синоними за означаване на неспособността или трудностите при започване, поддържане или извършване на различни дейности.

 

Умората при децата може да се дължи на физиологични процеси или да е резултат от някакви патологични изменения в организма. Кратки периоди на умора, които се появяват при 15-25% от пациентите в детска възраст, могат да се дължат на стресови фактори, каквито са физическото натоварване, инфекциите, психологическият стрес или недоспиването. Физиологичната умора бързо отшумява и организмът се възстановява самостоятелно. От друга страна, умората по патологични причини може да е със значителна продължителност – да трае 1-5 месеца или дори да стане хронична – с продължителност над 6 месеца.


 

Важно е да се уточни времето, в което детето е било по-уморено. Когато този период е бил с продължителност под 1 месец най-честите причини са инфекциите и някои промени в биологичния часовник или ежедневните навици. Друг важен фактор е и възрастта. Юношеството е деликатен етап от живота, който често е свързан с чест стрес, изграждане на личността, самооценката и по-висока честота на депресивни епизоди. Различни фактори влияят върху усещането за умора:

  • Наличие на възпаление;
  • Изчерпване на гликогеновите депа в мускулите;
  • Натрупване на амоняк;
  • Високи нива на серотонин;
  • Промени в мотивацията и издръжливостта;
  • Нарушения в концентрацията и вниманието;
  • Промени в настроението;
  • Синдром на изчерпване;
  • Депресия.

В някои случаи причините за умората могат да бъдат от централно ниво. Тогава се наблюдава дисфункция на специфични корови или подкорови връзки в централната нервна система. Примери за такива състояния са множествената склероза, митохондриалните заболявания, инфекциите на централната нервна система, мозъчните травми и някои наследствени заболявания. Мускулна слабост се наблюдава при натрупване на млечна киселина в мускулните клетки, което води до повишена киселинност, изчерпване на гликогеновите и енергийните запаси. Промени в складирането на гликогена в мускулите се наблюдава при митохондриалните болести.

 

Множество други заболявания могат да бъдат причина за умора при децата:

  • Анемия;
  • Недохранване;
  • Недостиг на витамини;
  • Инфекции;
  • Хипотиреоидизъм;
  • Болест на Адисон;
  • Глутенова ентеропатия.

Важен аспект е уточняването на усещането за умора. Тя може да се дължи на мускулна слабост, лесна уморяемост, понижена издръжливост или повишена сънливост през деня. При наличие на мускулна слабост е важно да се уточни нейната локализация. Неспособността на децата да извършват ежедневни дейности, които са свързани с движения в проксималната част на крайниците, може да се дължи на различни миопатии. Друг важен параметър е наличието на влошаване на умората в рамките на деня или при по-продължителни натоварвания. Прогресиращата умора е характерна за миастения гравис или полимиозит.

 

Повишената умора през деня често се дължи на нарушения в съня. Когато тя се наблюдава през първите месеци от живота на детето причината може да бъде влошаваща се мускулна хипотония или подлежащо метаболитно заболяване. През юношеството обикновено сънливостта през деня се свързва с лоша хигиена на съня през нощта или депресивни епизоди. При малките деца сънливостта може да се дължи на обструктивна сънна апнея, алергичен ринит, астма или атопичен дерматит.

 

Референции:

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC9755349/