Съществува дълъг списък с причини за появата на остра коремна болка при деца. Най-често се дължи на гастроентерит, а основната хирургична причина е апендисит.


За различните възрастови групи са характерни типични етиологични причини, които се откриват с повишена честота.

  • От раждането до едногодишна възраст сред най-честите причини за коремна болка са: колики, гастроентерит, запек, инфекции на уринарния тракт, инкарцерирала(заклещена) херния, волвулус (т.нар. преплитане на червата) и др.;
  • При децата от 2 до 5 години: гастроентерит, апендисит, запек, инфекции на пикочополова система, травма, волвулус, пурпура на Henoch-Schoenlein, мезентериален лимфаденит и др.;
  • От 6 до 11 години: гастроентерит, апендисит, запек, функционална болка, инфекции на уринарния тракт, травми, фарингит, пневмония, мезентериален лимфаденит и др.;
  • От 12 до 18 години: апендисит, гастроентерит, запек, дисменорея, тазово възпаление, ектопична бременност, торзио на тестисите;

Коликите са проблем, който се появява още в първите седмици след раждането и може да продължи до около 3-4 месечна възраст. Наблюдават се при деца на естествено, както и при тези на изкуствено хранене, като причините са от една страна развитието на храносмилателната система, което е съпроводено с честите спазми на гладката мускулатура, наличието на прекомерно газове, хормони, свръхвъзбудимост от светлина или шум, развиващата се нервна система. Децата стават неспокойни, започва продължителен плач, съпроводен с трудно отделяне на газове и свиване на краката към корема.



За облекчаване може да се прилагат масажи на корема по часовниковата стрелка и затопляне. Лечението включва основно прилагането на допълнително лактаза (подпомага храносмилането на млякото) и/или симетикон, който намалява прекомерното газообразуване и болезненото раздуване на корема.


Гастроентероколитът е най-честата причина за коремна болка, а вируси - Rotavirus, Adenovirus, Enterovirus, са основните етиологични причинители. Сред най-честите бактериални такива са E.coli, Yersinia, Campilobacter, Salmonella, Shigella. 

 

Лечението включва адекватна рехидратация, диета, прием на пробиотици и в зависимост от възрастта, обезболяващи срества и спазмолитици. При бактериалния гастроентерит се прилагат антибиотици.


Апендиситът е най-честото хирургично състояние, което протича с коремна болка. Апендиксът е лимфоиден орган, разположен в началото на дебелото черво, при възпаление настъпва обструкция, дилатация на съдове, като може да се развие исхемия и некроза. В началото на възпалението болката е по-скоро висцерална, предимно периумбиликална. За 6 до 48 часа, възпалението обхваща париеталния перитонеум и болката става париентална добре локализирана и постоянна в десен долен квадрант на корема.


При съмнение за апендисит се налага провеждането на консултация с коремен хирург, в зависимост от състоянието, може да се започне с консервативно лечение или веднага да се прибегне към операция.


Мезентериалния лимфаденит най-често е свързан с аденовирусни инфекции. Състоянието наподобява апендисит, като болката е дифузна. Наблюдава се генерализирана лимфаденопатия.


Лечението е насочено към справяне с вирусната инфекция и поддържане на адекватна хидратация.

 

Запекът може да бъде хронично състояние или да настъпи инцидентно. Хроничния запек, обикновено се дължи на диетични грешки, които нарушават регулярната функция на червата (например недостатъчен прием на фибри). Остро настъпил запек се свързва с органични нарушения, като гастроентерит, апендисит и др. Състоянието е съпроводено с коремна болка по хода на деелото черво, в ляво.


За преодоляване основна роля има диетата богата на достатъчно фибри (плодове зеленчуци), при нужда може да се дадат разхлабващи средства или да се направи клизма.


Коремната травма най-често се дължи на инцидент и може да бъде открита и закрита. При нараняването може да настъпи перфорация на черва или стомах, хематом, разкъсване на черен дроб или слезка, засягане на коремна мускулатура и т.н.

 

Остра чревна непроходимост обединява няколко диагнози волволус (преплитане на червата), инвагинация, инкарцерирала херния, постоперативни адхезии. За състоянието са характерни типични силно болезнени спазми в резултат на преодоляващата перисталтика, преди мястото, където е блокиран пасажа. 

 

При съмнение за травма или остра чревна непроходимост, се налага консултация със специалист. Лечението може да започне консервативно или хирургично


Възпаленията на малкия таз обикновено се дължат на инфекция с Chlamidia trachomatis или Neisseria gonorrhoeae. Засегната е обикновено възрастовата група от 14 до 18 години.


Прилага се антибиотична терапия. При наличие на усложнения може да се наложи и операция.